Шипка

Rosa canina · Rosaceae

Известно още като: обикновена шипка, дива роза

Шипката (позната още като обикновена шипка или дива роза, Rosa canina) е едър листопаден храст с дъговидни бодливи клони, ароматни цветове и червеникавооранжеви плодове. Лесна е за отглеждане, понася студ до около -30 °C и е подходяща за жив плет и за плодна градина.

Светлина: Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане: Ниски
Влажност: Умерена
Температура: 10–25 °C, мин. -30 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 1–5 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПодрязванеРазмножаванеТоренеЦъфтежБеритбаПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда шипката

Rosa canina е многогодишен листопаден храст от семейство Розови (Rosaceae). Расте на височина от около 1 до 5 m и има дъговиден, пълзящ хабитус. Бодливите му клони могат да се покатерват и по по-високи дървета.

Листата са нечифтоперести, с 5–7 листчета, и ухаят приятно при разтриване. Цветовете са единични, петлистни, с диаметър 4–6 cm, бледорозови до наситеночервени или бели и със сладък аромат. Цъфтят през юни и юли. Плодовете са овални червеникавооранжеви шипки, дълги 1,5–2 cm. Зреят от септември до октомври, задържат се по храста с месеци и постепенно потъмняват.

Видът е роден за Европа, Северозападна Африка и Западна Азия. В естествени условия расте по живи плетове, храсталаци, горски краища и необработваеми терени. В Нова Зеландия, Австралия и части от САЩ се счита за инвазивен вид или плевел, но това не е проблем за нашия климат.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Шипката предпочита пълно слънце, но понася и лека сянка, например по края на гора. Заради гъстите си бодливи клони е добър избор за жив плет, който същевременно пази имота. Цветовете привличат опрашители, а плодовете хранят птици и дребни бозайници. Гъстата бодлива маса дава подслон на гнездящи птици.

Поливане и влажност

Храстът е умерено устойчив на засушаване и предпочита почва, която е влажна, но добре дренирана. През горещото и сухо лято младите, наскоро засадени растения се нуждаят от редовна влага. Към влажността на въздуха шипката няма особени изисквания.

Почва

Шипката понася повечето градински почви, включително глинести, тежки и варовити. Подходящата киселинност е в широки граници – pH приблизително от 5,5 до 8. Важно е почвата да не задържа застояла вода.

Подхранване

Растението не е взискателно. Ако решите да го подхранвате, подходящият период е февруари–март, преди началото на растежа.

Резитба

Режете в края на зимата, обикновено през януари и февруари. Премахвайте старите и кръстосващите се клони. Ако шипката е в жив плет, подрязвайте я след цъфтежа.

Засаждане

Най-добре е да засаждате растения с гол корен през есента или зимата, на слънчево място. Подходящите месеци са февруари, октомври и ноември. Силните бодли правят шипката добър избор за охранителен плет, затова планирайте разстоянието и мястото така, че да можете да я подрязвате безопасно.

Зимуване

Шипката е напълно студоустойчива и издържа до около -30 °C, така че зимна защита не е необходима. Периодът на покой е през зимните месеци, декември и януари.

Размножаване

Шипката се размножава със семена, стъблени резници, водачи и присаждане. Семената се сеят през октомври и ноември. Като подходящи месеци за размножаване се посочват още юни, юли и ноември.

Проблеми и неприятели

Най-често срещаните неприятели са листни въшки, цикади, паякообразни акари, щитоносни въшки, гъсеници, розовата листосвивачка и осите-гълъбчета. Възможни болести са ръжда по розите, брашнеста мана, мана и опенка.

Бял брашнест налеп по листата е брашнеста мана – подобрете въздушната циркулация и отстранете заразените клони. Оранжеви пустули от долната страна на листата са признак на ръжда – премахнете заразените листа. Космати зеленикаво-червеникави туфи по стъблата са гали от оса и обикновено са безвредни, а при желание могат да се отрежат.

Беритба и употреба

Шипките се берат през септември и октомври. Използват се за сироп, сладко и чай и са богати на витамин C. Преди употреба се премахват космите около семената, защото дразнят. В народната медицина шипките традиционно се използват като източник на витамин C.