Берберис

Berberis · Berberidaceae

Известно още като: кисел трън

Берберисът, познат още като кисел трън (berberis), е род бодливи храсти с гъста корона, жълти пролетни цветове и червени, сини или лилави плодчета. Видовете са високи от 30 см до 5 м и се отглеждат лесно на открито, като единични храсти, в скалария или като жив плет. Берберисът издържа на студ до около -20 °C, а зимите у нас са доста по-меки.

Светлина: Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане: Ниски
Влажност: Умерена
Температура: 10–25 °C, мин. -20 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 0,3–5 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежБеритбаПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда берберисът

Берберисът е многогодишен храст с гъста корона от много стъбла: при едни видове расте във форма на възглавница, при други прилича на ваза или е разперен. Много видове се размножават с издънки и образуват цели туфи. Образува коренови издънки, а дървесината е жълта.

Листата са прости или сложни, лъскави и кожести, с цял или бодлив край. По стъблата често има бодли. Листата са зелени, червени или пурпурни, а при листопадните видове есента придобиват червени и оранжеви нюанси.

Цветовете са дребни, жълти до оранжеви, единични или събрани в гроздове. Появяват се през пролетта (март–май) и често ухаят. Тичинките се движат при докосване от пчела. Плодовете са малки плодчета, дълги 5–15 мм, зрелите са червени, сини или лилави и често имат восъчен налеп. Растежът е умерен.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Повечето видове обичат пълно слънце или полусянка, а някои понасят и повече сянка. На слънце храстът е най-гъст, а при червенолистните сортове цветът е по-наситен. При горещо лято със сух вятър краищата на листата могат да покафенеят, затова е добре мястото да е защитено от вятър.

Поливане

През първата година поливайте редовно. Вкоренените храсти са доста устойчиви на суша и им трябва малко вода. Все пак през горещите месеци юни, юли и август поливайте по-често, особено при продължителна суша, за да не изсъхват краищата на листата.

Почва

Берберисът расте във всякакъв тип почва: глинеста, иловеста, песъчлива или универсален субстрат, и понася широк диапазон на pH (приблизително 5–8). Важното е дренажът да е добър, а почвата да е влажна, но добре отцедена.

Подхранване

Храстът не е взискателен. Достатъчно е едно подхранване през март, в началото на вегетацията.

Резитба

Режете през май и юни. Тогава можете да оформите храста или живия плет и да премахнете изсъхнали и нежелани клони. Работете с дебели ръкавици, защото стъблата са бодливи.

Засаждане

Засаждайте на слънчево място. Подходящи месеци са февруари, март, октомври и ноември, а есенното засаждане е сред препоръчаните. Някои видове, като B. thunbergii и B. vulgaris в източните части на САЩ или B. darwinii в Нова Зеландия, са инвазивни извън естествения си ареал, затова преди да изберете вид, проверете местните правила за инвазивни растения.

За жив плет берберисът е удобен, защото е гъст и бодлив.

Зимуване

Берберисът е студоустойчив и издържа до около -20 °C, а типичният зимен минимум у нас е около -6 °C. Не се нуждае от специална защита. Януари и декември са период на покой.

Размножаване

Подходящо време за размножаване са юни, юли и октомври. Сеитбата се прави през октомври и ноември. Тъй като много видове дават издънки, нови растения често се появяват и около майчиния храст.

Болести и проблеми

Срещат се петна по листата, ръжда и изгаряне на листата.

Кафяви краища на листата обикновено се дължат на слънце или вятър. Осигурете завет и поливайте в сухи периоди.

Оранжеви петна по листата са признак на ръжда. Премахнете заразените листа и не засаждайте берберис близо до зърнени култури. B. vulgaris е гостоприемник на стъблената ръжда по пшеницата.

Японският берберис може да подслонява кърлежи, затова го засаждайте настрана от места, където често играят деца или домашни любимци.

Плодове и приложение

Плодовете на някои видове, като B. vulgaris, са ядливи и кисели. Беритбата е през август и септември. Не всеки вид е подходящ за консумация, затова се уверете точно кой вид имате.

Растението привлича пчелите като ранен източник на нектар, а плодовете му се ядат от птици. Елените не го предпочитат. Подходящо е за жив плет, скалария, като почвопокривно растение и за саксия.