Пираканта

Pyracantha · Rosaceae

Известно още като: пиракантa, огнен трън

Пираканта, позната и като огнен трън, е гъст бодлив вечнозелен храст, който се отглежда като жив плет или се води по стена. Късно през есента и през зимата гроздовете ѝ от ярки плодове остават по клоните. Лесна е за отглеждане и понася студ.

Светлина: Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане: Умерени
Влажност: Умерена
Температура: 8–25 °C, мин. -20 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 2–5 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Какво представлява пираканта

Пираканта (Pyracantha) е род от семейство Розоцветни (Rosaceae). Естествено се среща от Югоизточна Европа през Кавказ и Иран до Хималаите, Китай и Тайван.

Това са гъсти, бодливи вечнозелени храсти или малки дървета с изправени или разперени клони. Често се водят по стени. Листата са прости, разположени последователно, с дръжка, а краят им е цял, назъбен или ситно закръглено назъбен. Формата им се различава силно дори на едно и също растение.

Малките бели цветове с пет венчелистчета и много тичинки са събрани в гроздове. В нашия климат цъфтят през април и май. После се появяват червени, оранжеви или жълти плодове, които узряват в късна есен и често остават през зимата.

Цветовете привличат пчели, а гъстата корона дава подслон на гнездящи и пренощуващи птици. Плодовете им служат за храна през зимата.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Плододава най-обилно на пълно слънце, но понася и полусянка. Подходяща е за жив плет, а до стена може да се води върху опора.

Поливане и влажност

Нуждае се от умерено поливане и умерена влажност на въздуха. През юни, юли и август, когато лятото е горещо и сухо, поливайте по-често. Почвата трябва да е умерено влажна, но добре дренирана.

Почва

Расте в повечето градински почви: универсални, глинести, песъчливи или черноземно-глинести. Важното е дренажът да е добър.

Подхранване

Подхранвайте през февруари и март, в началото на вегетацията.

Подрязване

Храстът се подрязва след цъфтежа, през юни и юли, а леко и в края на зимата, през февруари. Работете с дебели ръкавици, защото бодлите са остри.

Засаждане

Растенията в контейнер се засаждат през есента или пролетта: февруари, март, октомври и ноември. Ако пираканта ще се води по стена, осигурете ѝ опора.

Семената се сеят през октомври.

Зимуване

Пираканта е студоустойчива и може да зимува на открито. Издържа до около -20 °C, а типичният зимен минимум у нас е около -6 °C. През декември и януари растението почива и не изисква грижи.

Размножаване

Размножава се със стъблени резници през юни, юли и август или със семена.

Болести и проблеми

Могат да се появят огнен пригор (fire blight), краста и брашнеста мана.

Плодовете се разпространяват от птици. В някои райони на САЩ и Австралия част от видовете са инвазивни.

Употреба на плодовете

Плодовата каша е блудкава на вкус и може да се използва за желе. Семената е най-добре да се избягват.