Лавровишна

Лавровишната расте както на пряко слънце, така и в дълбока сянка, и цъфти дори в гъста сянка. Най-често се препоръчва полусянка или сянка. Кореновата ѝ система е плитка, влакнеста и конкурентна, затова не я сади близо до други растения, които се нуждаят от вода и хранителни вещества.

Нуждата от вода е умерена. След засаждане поливай обилно, докато растението се закорени. Възрастните храсти понасят сухи периоди, но устойчивостта им на суша е средна. През юни, юли и август, когато е горещо и сухо, поливай по-често.

Жълтите листа могат да са признак на преовлажняване, а кафявите краища – на суша или измръзване. Влажността на въздуха е най-добре да е умерена.

Лавровишната понася повечето почви: универсални, глинести, песъчливо-глинести, хумусни и алкални. Най-добре се развива в богата на органика, влажна, но добре дренирана почва с pH приблизително от 5 до 8. Ако листата пожълтяват, причината може да е преовлажняване или варовита почва, бедна на хранителни вещества. Подобри дренажа и добави мулч.

Ако я отглеждаш в голяма саксия, пресаждай през февруари или март.

През март и април покрий почвата с мулч от компост. Избягвай силно торене.

Лавровишната понася и силно подрязване. Най-удобното време е през лятото, от юни до август. Живите плетове се подрязват в края на лятото. За по-чист срез използвай градинска ножица, а не електрическа ножица за жив плет, която разкъсва едрите листа и оставя кафяви краища.

Сади през февруари, март, октомври или ноември – през есента или рано напролет. Остави достатъчно място, защото храстът става голям. При жив плет имай предвид и бързия растеж.

Лавровишната е напълно студоустойчива в по-голямата част от Европа и понася студове до около –20 °C. При типична зимна температура от около –6 °C в България не е нужна специална защита. Младите растения предпази при силен студ. През януари и декември растението почива.

Размножава се със стъблени резници, семена и отводки. Резници се взимат през юли, август и септември. Семена се сеят през октомври.

Дребните дупки по листата са признак на гъбичното заболяване дупчикавост (shot hole). Премахни засегнатите листа и подобри въздушната циркулация. Други възможни болести са брашнеста мана и опенка.

Жълтеене на листата: подобри дренажа и добави мулч. Кафяви краища: поливай в сухо време и осигури защита от вятър.

Лавровишната се използва главно като жив плет и декоративен храст. Зрялата месеста част на плода е стипчива и може да се яде само в малки количества, но семената и листата са отровни. Лавровата вода, дестилат от листата, се е използвала в миналото, но е опасна заради съдържанието на циановодород.