Илекс

Илексът расте на пълно слънце или на полусянка и понася сянка. Като цяло е лесно растение за отглеждане. Подходящ е за единичен храст, за плет и като малко декоративно дърво.

Младите растения се поливат редовно. Вкоренените понасят сухи периоди, но устойчивостта им към суша е средна. При горещите и сухи лета поливайте повече през юни, юли и август.

Илексът предпочита кисела, добре дренирана почва, богата на органични вещества и влажна, но без застояла вода. Най-подходящо е pH между 5 и 6,5. Понася много видове почви, включително глинеста, песъчлива и песъчливо-глинеста.

Подхранвайте през март и април, когато растежът започва.

Илексът понася добре резитба и оформяне. Режете през февруари и март. При резитбата запазете мъжките растения, защото са нужни за опрашването.

Най-подходящо е засаждането през февруари, март, октомври и ноември. Ако искате плодове, засадете и мъжко, и женско растение.

В нашия климат илексът се отглежда на открито. Студоустойчивите видове издържат до около -20 °C, а типичните зимни минимуми са около -6 °C, затова не се нуждаят от защита. Тропическите видове не са устойчиви на замръзване. Януари и декември са период на покой.

Според календара размножаването се прави през юли и август.

Жълтите листа обикновено показват алкална почва. Подкислете почвата или използвайте железен хелат.

Ако няма плодове, липсва мъжко растение за опрашване или растението е мъжко. Решението е да засадите мъжко и женско растение заедно.

Сред неприятелите се срещат паяжинообразуващи акари, нематоди и щитоносни въшки.

Цветовете се опрашват от пчели, а някои видове са медоносни. Птиците ядат плодовете и разпръскват семената. Растението е подходящо и за рязане, а декември е отбелязан като период за беритба.

Листата на малко видове (ерба мате, яупон, гуаюса) се запарват като чай, но повечето илексове са горчиви и предизвикват повръщане.