Спирея
Spiraea · Rosaceae
Известно още като: тъжник, спиреи
Спиреята (наричана още тъжник, на латински Spiraea) е род листопадни храсти от семейство Розоцветни, ценени заради гъстия цъфтеж с дребни бели, розови или червени цветове. Отглежда се лесно, понася студ и е подходяща както за единични храсти, така и за живи плетове. Най-важното за обилния цъфтеж е достатъчно слънце и подрязване в подходящото време.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–25 °C, мин. -30 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,6–3 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда спиреята
Спиреята е многогодишен листопаден храст с изправени до дъговидно извити стъбла, тънки и леко зигзагообразни. Височината зависи от вида и варира от около 60 см до 3 м. Растежът е умерен. Някои видове се разпространяват с издънки.
Листата са прости, наредени последователно, обикновено ланцетни, с дължина около 2,5–10 см и назъбен или понякога дълбоко врязан ръб. През лятото са зелени, а наесен пожълтяват.
Дребните петчленни цветове са събрани в гъсти съцветия и са бели, розови или червеникави. Според вида цъфтят през пролетта или лятото, а в нашия климат цъфтежът обикновено попада между март и юни. Плодовете са дребни сухи кафяви мехунки, събрани в гроздове. Родът е разпространен в умерения пояс на северното полукълбо, с най-голямо разнообразие в Източна Азия.
Цветовете привличат опрашители, а листата са храна за гъсениците на много пеперуди и молци. Понякога храстът бива обгризван от елени.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Спиреята расте най-добре на пълно слънце или на слънце с лека полусянка. Най-добре цъфти при шест или повече часа пряка светлина на ден, а в гъста сянка цъфтежът отслабва.
Поливане
Поливането е умерено. След засаждането храстът се полива редовно, докато се вкорени. По-късно понася и известна суша, но през горещите летни месеци, юни, юли и август, има нужда от по-обилно поливане. Добре е да се полива в основата, а не по листата.
Почва
Подхожда ѝ добре дренирана почва, обогатена с органична материя: хумусна, сравнително лека глинеста или универсална. Почвата трябва да е влажна, но без застояла вода.
Подхранване
Подхранването се прави в края на зимата и в началото на пролетта, през февруари и март, преди началото на активния растеж.
Подрязване
Времето на подрязване зависи от това кога цъфти видът. Пролетно цъфтящите видове, които образуват цветове по старите клони, се режат веднага след цъфтежа, обикновено през май или юни. Лятно цъфтящите видове, които цъфтят по младите издънки, могат да се скъсяват в края на зимата, през февруари, а също и наесен или по всяко друго време.
Подрязването в неподходящ момент е една от основните причини за оскъден цъфтеж.
Засаждане
Спиреята се засажда през пролетта (февруари–март) или наесен (октомври–ноември), на слънчево място. Видовете се различават по размер, затова преди покупка проверете каква височина достига конкретният вид, особено ако ще го използвате за жив плет.
Зимуване
Спиреята е студоустойчива и не се нуждае от защита. Декември и януари са период на покой.
Размножаване
Размножава се със стъблени резници, чрез делене на туфата или със семена. Календарът посочва юни и юли за размножаване.
Чести проблеми
Малко цветове: обикновено причината е подрязване в неподходящо време или твърде много сянка. Режете веднага след цъфтежа (при видовете с цъфтеж по старите клони) и осигурете повече слънце.
Усукани листа с лепкав налеп: признак за листни въшки. Измийте ги със струя вода или използвайте инсектициден сапун.
Бял налеп по листата: брашнеста мана. Подобрете проветряването и избягвайте поливането по листата.
Могат да се появят още паяжинни акари, щитоносни въшки и листни петнистости, а при болестите се споменава и бактериален пригор (fire blight).

















































































