Цъфнал храст рози на слънчево място в градина

Снимка: Vihljun, Public domain, Wikimedia Commons

Снимка: syvwlch, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: syvwlch, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Tom Norton, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Tom Norton, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Svyatoslav Knyazev, CC BY 4.0, iNaturalist

Храсти Многогодишни цветя

Рози

Rosa · Rosaceae

Известно още като: роза, розови храсти, трендафил

Розите (наричани още трендафили) са листопадни многогодишни храсти от семейство Розови (Rosaceae). Виреят на открито, понасят студ и цъфтят през по-голямата част от сезона. Най-добре се чувстват на слънчево място и в богата, дренирана почва.

Светлина: Пълно слънце
Поливане: Умерени
Влажност: Умерена
Температура: 15–26 °C, мин. -25 °C
Трудност: Средно взискателно
Височина: 0,3–2,4 m

Видове и сортове

Шипка

Rosa canina

Пълно слънце
Ниски

Маслодайна роза

Rosa damascena

Пълно слънце
Умерени

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

Засаждане на откритоПресажданеПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежБеритбаПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Какво представляват розите

Rosa е род, а не един вид. Растенията могат да бъдат прави, храстовидни, стелещи се или катерливи, в зависимост от вида и сорта. Високи са от около 30 до 240 см, а на ширина се разпростират на 60–180 см. Растежът е умерен.

Листата са сложни, перести, с очередно разположение, с 3–13 назъбени листчета и прилистници в основата. През лятото са зелени, а наесен пожълтяват. Цветовете обикновено са чашковидни, единични с пет венчелистчета или цветове на гроздовидни съцветия с много венчелистчета. Срещат се в бяло, розово, червено, жълто, оранжево, кремаво и лилаво. Размерът и ароматът им варират силно, но розите често са ароматни.

Плодът е шипка: месест червен (понякога тъмнолилав) плод с множество влакнести семена. В рода влизат например Rosa canina, Rosa damascena, Rosa rugosa и Rosa gallica.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Розите изискват пълно слънце. За най-добър цъфтеж и по-добра устойчивост на болести им трябват поне шест часа пряка слънчева светлина дневно. Ако цъфтят оскъдно, най-често причината е твърде малко слънце и решението е по-огряно място.

Поливане

Нуждата от вода е умерена. През юни, юли и август, когато лятото е горещо и сухо, поливайте по-често. Избягвайте поливането отгоре по листата, защото влагата по тях подпомага развитието на брашнестата мана.

Почва и пресаждане

Подхожда им органично богата, добре дренирана почва, която остава влажна, но не заблатена. Виреят в песъклива, глинеста или богата на хумус почва с реакция от кисела до неутрална (pH приблизително 5,8–7).

Ако отглеждате роза в съд, пресаждайте през февруари.

Подхранване

Подхранвайте през март и през юни. Богатата на органична материя почва помага на храстите да цъфтят дълго.

Резитба

Повечето рози се режат веднъж годишно, в края на зимата – през януари и февруари. През лятото премахвайте прецъфтелите цветове, а в края на лятото спрете.

Резитбата подобрява и проветряването на храста, което е важно срещу гъбните болести.

Засаждане

Подходящите месеци за засаждане са февруари, октомври и ноември. Изберете слънчево място с дренирана почва.

Зимуване

Розите са студоустойчиви и зимуват на открито. Най-ниската издържана температура е около -25 °C, а типичният зимен минимум у нас е около -6 °C. Периодът на покой е през декември и януари.

Размножаване

Розите се размножават чрез присаждане, стъблени резници, семена и отводки. Резниците и отводките се правят през юни, юли и август.

Болести и проблеми

Най-честите болести са черно петно, брашнеста мана и ръжда.

Черните петна по листата са признак на гъбично заболяване. Премахнете заразените листа и подобрете проветряването.

Белият брашнест налеп е признак на брашнеста мана. Режете за по-добър въздухообмен и не поливайте отгоре.

Оскъдният цъфтеж най-често означава твърде малко слънце. Преместете растението на пълно слънце.

Прибиране и използване

Розите цъфтят през април, май, юни, юли, септември и октомври. Венчелистчетата се използват за розова вода и десерти. Шипките са богати на витамин C и се използват за чайове и мармалади, след като се отстранят влакнестите семена. Прибирането е отбелязано за юни и октомври.

Розите привличат опрашители, шипките са храна за птици и дребни бозайници, а мъртвите кухи стъбла дават подслон на диви пчели. Подходящи са и за рязан цвят.