Малина
Rubus idaeus · Rosaceae
Известно още като: малини, малинов храст
Малината е непретенциозен плодов храст, който дава сладко-кисели червени плодове през юни и юли. Расте добре на слънце, в плодородна и влажна, но не заблатена почва, и издържа на зимния студ без прикриване.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 15–25 °C, мин. -40 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 1,5–2,5 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда малината
Малината (наричана още малини или малинов храст, Rubus idaeus) е листопаден многогодишен храст от семейство Розоцветни. Среща се в Европа и Северна Азия и се отглежда широко в умерените ширини. В природата расте в гори и по поляни: под дърветата образува редки групи, а на поляните гъсти храсталаци.
Растението достига височина около 1,5–2,5 м и расте умерено бързо. Стеблата са прави до дъговидни и излизат от многогодишна коренова система. Листата са перести, с 3–7 назъбени, набръчкани листчета, отдолу по-светли и мъхести.
Дребните бели цветове са с по пет венчелистчета и са събрани в къси съцветия по върховете на страничните клонки. Цъфтят през април и май. Плодът е сладко-кисел, червен, изграден от много костилчици, които при брането се отделят от сърцевината.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре плододава на пълно слънце, но понася и полусянка. Изберете място, където стеблата могат да се привържат към опора, например шпалир. Корените образуват издънки, затова с времето храстът се разраства в гъста редица.
Поливане
Малината се нуждае от умерено поливане. По време на връзването и зреенето на плодовете почвата трябва да е равномерно влажна. При горещите и сухи лета у нас поливайте по-често от май до август. Избягвайте застояла вода около корените.
Почва
Подхожда ѝ плодородна, богата на хумус, леко кисела и добре дренирана почва, като подходящото pH е приблизително между 5,5 и 6,5. Рохкавата, но влажна и пропусклива почва е по-добра от тежката и заблатена.
Подхранване
Подхранвайте през март, в началото на вегетацията. Богатата на хумус почва е предпоставка за добра реколта.
Резитба
Стеблата на малината са двегодишни: през първата година растат, през втората цъфтят и дават плод, след което изсъхват. След прибиране на реколтата отрежете изплодоносилите стебла, като резитбата е възможна още през юли. През февруари оставете ограничен брой млади стебла и изтънете излишните, за да остане храстът проветрен и лесен за обработка.
Засаждане
Малината се засажда като фиданки с голи корени през есента или в началото на пролетта. При нашия климат подходящите месеци са ноември, декември и февруари. Засадете растенията до опора, към която да привързвате стеблата.
Зимуване
Малината е студоустойчива. Стеблата обикновено не се нуждаят от прикриване, а зимите у нас са доста по-меки от студа, който растението може да понесе. Декември и януари са месеци на покой.
Размножаване
Най-лесно е чрез разделяне на коренището с издънките. Възможни са още коренови резници и семена. Подходящите месеци са февруари, ноември и декември.
Вредители и болести
Сред вредителите се срещат малинов бръмбар, листни въшки и паякообразни акари. Болестите са стеблено изсъхване (cane blight), сива плесен, spur blight и вертицилийно увяхване. Проветреният храст, изтънените стебла и избягването на преовлажняване намаляват риска, особено от сива плесен.
Беритба и приложение
Плодовете зреят през юни и юли. Консумират се пресни или се използват за конфитюри, десерти и напитки. Листата и корените имат традиционна употреба.
Цветовете дават нектар на пчели и пеперуди, а плодовете се кълват от птици.

















































































