Азалия

Rhododendron · Ericaceae

Известно още като: рододендрон, рододендрони

Азалията, или рододендронът (Rhododendron), е бавнорастящ вечнозелен храст от семейство Ericaceae с красив пролетен цъфтеж. Обича кисела, влажна почва и разсеяна светлина, затова изборът на място е най-важното решение. Растението е подходящо за отглеждане на открито, но и в саксия.

Светлина: Полусянка, Сянка
Поливане: Умерени
Влажност: Умерена
Температура: 10–25 °C, мин. -25 °C
Трудност: Средно взискателно
Височина: 0,3–5 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

Сеитба на закритоСеитбаЗасаждане на откритоПресажданеПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда азалията

Рододендроните са заоблени, храстовидни дървесни растения, рядко малки дръвчета, като видовете се различават силно помежду си. Листата са прости, разположени последователно и събрани в краищата на леторастите. При вечнозелените типове са кожести и лъскави, а при азалиите са по-тънки и влакнести; някои видове са листопадни.

Цветовете са камбановидни, фуниевидни или тръбести и са събрани във връхни съцветия през пролетта. Цъфтят през март, април и май в розово, червено, бяло, лилаво, жълто и оранжево. Азалиите имат 5 тичинки, а рододендроните обикновено 10. Плодът е суха кафява кутийка с дължина около 1,5 см, която наесен освобождава ситни семена.

Родът е разпространен главно в Източна Азия и Хималаите, с по-малко видове в Европа и Северна Америка. В природата расте в гори и по планински склонове, във влажни кисели почви.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Азалията предпочита разсеяна светлина, полусянка или сянка. Следобедното горещо слънце изгаря листата, затова изберете защитено място, където има сянка през най-горещата част на деня. Ако листата изглеждат опърлени, преместете растението на по-сенчесто място.

Поливане

Почвата трябва да е равномерно влажна, но никога подгизнала. Азалията понася лошо засушаване, затова от май до септември поливайте по-често. Ако чешмяната вода е твърда, използвайте дъждовна.

Почва и пресаждане

Нужна е кисела, богата на хумус и добре дренирана почва, с pH приблизително между 4,5 и 6,0. Глинестата почва се подобрява с органична материя. Корените са плитки и влакнести и не понасят уплътняване и лош дренаж. Пресаждането на растенията в саксии е най-подходящо през май.

Подхранване

Подхранвайте умерено през март и април с тор за киселинолюбиви (ерикацейни) растения. Не прекалявайте с тора.

Резитба

Резитбата е лека и при нужда, след цъфтежа, обикновено през май и юни. Премахвайте изсъхналите цветове.

Засаждане

Засаждайте през март, октомври или ноември на защитено, полусенчесто място. Кореновата бучка поставете леко над нивото на почвата, така че около корените да не застоява вода.

Зимуване

Азалията е студоустойчива и може да издържи до около -25 °C, а типичните зимни минимуми у нас са около -6 °C. През декември и януари растението е в покой и не се нуждае от особени грижи.

Размножаване

Размножава се чрез резници, издънки (отводки), въздушно отводкуване и семена. Резниците и отводките са подходящи през юни, юли и август. Семената се сеят на закрито през февруари и март.

Чести проблеми

Пожълтели листа със зелени жилки показват железен дефицит (хлороза) поради твърде високо pH. Подкиселете почвата и използвайте хелатно желязо.

Увяхване и загниване на корените се дължат на лош дренаж или преполиване. Подобрете дренажа и засадете по-високо.

Кафяви пъпки, които не се отварят, са признак на пъпково засъхване, предавано от цикади. Премахнете засегнатите пъпки и ограничете цикадите.

Сред болестите се срещат още кореново гниене (Phytophthora), гъбично изсъхване на клонките и листни петна.