Клек

Pinus mugo · Pinaceae

Известно още като: планински бор, бор мугo

Клекът (Pinus mugo), известен още като планински бор или бор муго, е нисък, широк и гъст вечнозелен храст от семейство Pinaceae. Расте бавно, не е взискателен и понася добре студа, така че е лесен избор за слънчева градина, алпинеум или голяма саксия.

Светлина: Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане: Умерени
Влажност: Умерена
Температура: 5–22 °C, мин. -39 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 1–25 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПресажданеПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда клекът

Естествено клекът расте в планините на Централна и Югоизточна Европа, включително Алпите, Карпатите и Балканите. В природата се среща в субалпийския пояс близо до горната граница на гората, обикновено между 1000 и 2200 м надморска височина.

Растението е нисък, широк, гъст и често многостволен храст. Западната форма може да израсне като дърво с един ствол. Височината варира от около 1 м до 25 м, но растежът е бавен. Иглите са тъмнозелени, твърди, по две в сноп, дълги 3-6 см, и остават на клона няколко години. През зимата понякога пожълтяват.

Истински цветове няма. През април и май се появяват дребни жълтеникави мъжки шишарки с прашец и червеникавосиви женски. Зрелите шишарки са одървесняли, дълги 2,5-6 см, отначало червеникаво-лилави, а после кафяви. Растението има приятен смолист аромат.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Клекът се чувства най-добре на пълно слънце, но понася и лека полусянка. Избирайте открито, огряно място с добър дренаж. Храстът е подходящ за алпинеум, за ниска жива ограда и за големи съдове.

Поливане

Нуждите от вода са умерени. Клекът предпочита влажна, но добре отводняваща се почва и не обича мокри или лошо отводнени места.

През горещите и сухи лета, в юни, юли и август, поливайте по-често, особено младите растения и тези в саксии.

Почва и пресаждане

Подхожда му глинеста или песъчлива почва с добър дренаж. Понася и тежка глина, както и широк диапазон на pH.

Растението обикновено няма вретеновиден главен корен, затова се пресажда лесно. Саксийните екземпляри пресаждайте през февруари и март.

Торене

Подхранвайте през март и април, когато започва растежът. Не са нужни големи количества, защото растението расте бавно.

Резитба

За да остане компактен, клекът се оформя леко в края на зимата, през февруари и март. Младите връхни леторасти (свещичките) могат да се прищипят или скъсят.

Засаждане

Засаждайте на слънчево място напролет (февруари и март) или наесен (октомври и ноември). Тъй като корените не образуват дълбок главен корен, растението се прихваща лесно и при пресаждане.

Зимуване

Клекът е напълно студоустойчив и издържа до около -39 °C, а типичният зимен минимум в търговската мрежа е около -6 °C. Затова в градината не се нуждае от защита. Растенията в съдове е добре да получат защита на корените при силни студове. През декември и януари растението е в покой.

Размножаване

Размножава се със семена или чрез присаждане. Сеитбата се прави през февруари и март. Присаждането е по-трудно и обикновено се оставя на разсадниците.

Чести проблеми

Най-сигурният начин да навредите на клека е мократа, зле отводнена почва, затова избягвайте такива места. Лекото пожълтяване на иглите през зимата може да е обичайно за вида.

Приложение

От младите шишарки и пъпки се прави сироп, наречен мугольо (mugolio). Клекът привлича молци и други насекоми и е устойчив на сърни и елени.