Бяла мура
Pinus peuce · Pinaceae
Известно още като: молика, пинус пеуце
Бялата мура (Pinus peuce), позната още като молика или пинус пеуце, е бавнорастящ вечнозелен иглолистен вид от планините на Балканския полуостров. Тясната пирамидална корона и синкавозелените иглички я правят красиво дърво за по-просторна градина. Понася студ до -45 °C и лесно се отглежда.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 5–22 °C, мин. -45 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 15–40 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда бялата мура
Бялата мура е дърво от семейство Борови (Pinaceae). Обикновено достига приблизително 15–40 m височина, но расте бавно, затова години наред остава сравнително ниска. Короната е тясна, от колоновидна до пирамидална. Близо до горната граница на гората дървото може да остане дори храстовидно.
Игличките са твърди, прави, дълги 6–11 cm и събрани по пет в сноп. Отгоре са тъмнозелени, отдолу по-сиви, затова цялото дърво изглежда синкавозелено. Цветовете са кафяви и се появяват през май и юни.
Шишарките са цилиндрични, дълги 8–20 cm, отначало зелени, а когато узреят – жълтокафяви. Семената са дълги 6–7 mm и имат крилце около 2 cm. Разнасят се от вятъра и от някои птици.
Видът е местен за планините на Северна Македония, България, Албания, Черна гора, Косово, югозападна Сърбия и северозападна Гърция. Расте в планински гори на около 1000–2200 m надморска височина.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Бялата мура предпочита пълно слънце. Докато е млада, понася и полусянка. Тъй като накрая става голямо дърво, оставете ѝ достатъчно място и не я садете твърде близо до сгради или други дървета.
Поливане
Дървото се чувства най-добре във влажна, но добре дренирана почва, така че умереното поливане е достатъчно. Добре вкоренените дървета понасят известно засушаване, макар и не неограничено. При горещите и сухи лета в нашия климат младите растения трябва да се поливат редовно, за да се закрепят.
Почва
Видът се приспособява към много различни места и понася дори алкални почви. Най-добре се развива във влажна, добре дренирана почва. Избягвайте места, където застоява вода.
Подрязване
Бялата мура се нуждае от съвсем малко подрязване. Ако искате да я задържите ниска и храстовидна, можете да я подрязвате, но естествената ѝ форма обикновено е най-красива.
Засаждане
Според календара за нашия климат младите дръвчета се засаждат през февруари, октомври и ноември. Поставете ги на слънчево място. Дървото понася вятър, но силният вятър може да го повреди, затова изберете по-закътано място.
Зимуване
Бялата мура е изключително студоустойчива и не се нуждае от зимна защита. През януари и декември е в период на покой.
Размножаване
Размножава се със семена и чрез присаждане. Сеитбата по календара е през февруари и март. Присаждането е по-сложно и обикновено се прави от разсадопроизводители.
Чести проблеми
Видът е устойчив на пухирчестата ръжда по белия бор (white pine blister rust). Най-честият проблем са клоните, счупени от вятъра, а решението е засаждане на закътано място.
Прибиране и употреба
Прибира се през септември и октомври. Видът се води за ядлив. Смолата му традиционно се използва при рани, гръдни, кожни и стомашни оплаквания, както и при разширени вени.






























































