Маслодайна роза
Rosa damascena · Rosaceae
Известно още като: казанлъшка роза, дамасцена роза, Роза Дамасцена
Маслодайната роза, позната още като казанлъшка или дамаскова роза (Rosa damascena), е листопаден храст със силно ароматни розови до червени цветове. Отглежда се на открито, понася зимите и цъфти през май и юни. Подходяща е за единичен храст, за жив плет и за рязан цвят.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 12–25 °C, мин. -25 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 1,2–2,2 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда маслодайната роза
Това е храст с неправилна форма, изправен и леко извит, който обикновено достига 120–220 см височина. Стъблата са осеяни с яки извити бодли и твърди четинки. Листата са перести, с пет, рядко седем листчета.
Цветовете са дребни, полупълни до пълни, събрани в гроздове, в светлорозово до светлочервено. Ароматът е силен. Розата е хибрид и не се среща в дивата природа. Вероятно произхожда от предпланините на Централна Азия или Иран и се отглежда широко в Иран, България и Турция.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Нужни са ѝ поне 6 часа пряка слънчева светлина, за да цъфти добре. Изберете огрян участък с добра въздушна циркулация, защото така листата изсъхват по-бързо и рискът от гъбични болести намалява.
Ако розата дава малко цветове, една от най-честите причини е недостигът на слънце. Тогава я преместете на по-светло място.
Поливане
Нуждата от вода е умерена, а устойчивостта на суша е средна. В сухи периоди поливайте обилно и рядко, особено през първите години след засаждането. През юни, юли и август поливайте по-често.
Поливайте при основата и избягвайте намокрянето на листата, за да не се развият болести.
Почва
Розата предпочита плодородна глинеста почва, богата на органични вещества, влажна, но добре дренирана. Подходящата киселинност е pH 6,0–7,0. Ако почвата е бедна, подобрете я с компост преди засаждане.
Торене
Подхранвайте с тор за рози и компост в началото на пролетта, през март, и отново след първото цъфтене, през юни.
Резитба
Режете през януари или февруари. Премахнете сухите и слабите клони и скъсете страничните издънки. След цъфтежа е достатъчно леко да отстраните прецъфтелите цветове.
Силната резитба може да намали цъфтежа, затова бъдете умерени.
Засаждане
Най-подходящо е засаждането на разсад с голи корени през есента, в октомври и ноември, или в края на зимата и началото на пролетта. Според календара за засаждане може да се сади и през февруари и декември. Изберете слънчево място с добра въздушна циркулация.
Зимуване
Растението е студоустойчиво и издържа дори на много по-силни студове от обичайните за България зими. Основата може да се затрупа с мулч, ако зимата е по-студена. Декември и януари са периодът на покой, когато не се полива и не се наторява.
Размножаване
Размножава се с резници, чрез полягане на клони и чрез присаждане. Подходящи месеци са юни, юли и ноември.
Вредители и болести
Най-често се срещат листни въшки, паяжинни акари и трипси. От болестите се наблюдават черно листно петносване, брашнеста мана и ръжда.
Черни петна по листата означават черно петносване: махнете заразените листа и подобрете проветряването. Бял брашнест налеп означава брашнеста мана: изрежете за по-добра циркулация на въздуха и не поливайте отгоре. Малко цветове най-често се дължат на твърде малко слънце или на силна резитба.
Беритба и употреба
Цветовете се берат през май и юни. Венчелистчетата са годни за консумация и овкусяват десерти, сладко, локум и чай, а се дестилират и за розова вода. Използват се и в сместа ras el hanout. Розата е подходяща и за рязан цвят.
















































































