Японска дюля

Цъфти най-обилно на пълно слънце, но понася и полусянка. При горещите и сухи лета у нас е добре да расте на място, където почвата не пресъхва напълно.

Докато се вкорени, поливайте храста редовно. После понася суша добре и се нуждае от умерено поливане. През юни, юли и август поливайте по-често.

Предпочита влажна, добре дренирана песъчливо-глинеста почва, но се приспособява към много почви – глинести, песъчливи и тежки. Важно е водата да не застоява.

Подхранвайте през февруари, преди да започне цъфтежът.

Цветовете се образуват по старата дървесина, затова подрязвайте леко след цъфтежа – през април и май. За обновяване отстранявайте най-старите стъбла близо до земята.

Засаждайте на слънце през октомври и ноември или през февруари и март. Бодливите клони я правят подходяща за жива ограда.

Напълно студоустойчива е – издържа до около −29 °C, а типичните зимни минимуми у нас са около −6 °C. Не се нуждае от защита. През декември и януари е в покой.

Размножава се със семена, стъблени резници, коренови резници и чрез отводки. Семената се сеят през октомври, а за размножаване с резници са подходящи февруари, юни и юли.

Могат да се появят листни въшки и щитоносни въшки. От болестите се срещат бактериален пригор, ябълкова краста и петносване по листата.

Плодовете се берат през октомври. Сурови са твърде кисели и твърди, но стават за желе, сладко, мармалад и ликьор, а сокът им се използва като заместител на лимон.

Ранният цъфтеж е храна за пчелите, а бодливите клони дават подслон на птици. Понякога елените обгризват храста. Клонките са подходящи и за рязан цвят.