Дюля

Дюлята понася и слънце, и сянка, но за по-едри цветове и узряване на плодовете ѝ трябва слънчево място. Най-добре е да я засадите на място, защитено от вятър.

Умереното поливане е достатъчно. Младите дръвчета се поливат в сухи периоди, а добре развитите понасят умерена суша. През най-горещите месеци, юни, юли и август, поливайте малко по-често.

Дюлята се приспособява към много почви с ниско до средно рН: сбита глинеста, песъчлива или обикновена градинска почва. Предпочита влажна, но добре дренирана почва. Тежките, ситнозърнести почви не са подходящи за нея.

Нуждата от хранителни вещества е ниска. Достатъчен е ежегоден слой мулч или компост, който се слага през март.

Дюлята понася и години без резитба. Ако я отглеждате като плодно дърво, оформете я на един ствол и редовно премахвайте издънките. Подходящото време за резитба е януари и февруари.

Засаждайте на слънце и на защитено място, през февруари, ноември или декември. Кръстосаното опрашване подобрява добива, затова при възможност до дървото е добре да има още една дюля.

Дюлята е студоустойчива и не се нуждае от защита. За да цъфти добре, ѝ е нужен студен период с температури под около 7 °C. Януари и декември са месеците на покой.

Дюлята се размножава чрез резници, отводки и присаждане. В календара за размножаване са отбелязани януари, февруари и юни.

Оскъден цъфтеж се получава след мека зима без достатъчно студ. Причината е липсата на студен период, а решението е по-хладен климат.

Ако плодовете остават твърди, вероятно са обрани твърде рано или сезонът е бил хладен. Оставете ги да узреят напълно на дървото и ги приберете за известно време, преди да ги използвате.

Плодовете се берат през септември, октомври и ноември. Консумират се узрелите плодове, обикновено сготвени: за сладко, мармалад (дюлево сирене), желе и напитки. Суровият плод е твърд и стипчив.