Череша
Prunus avium · Rosaceae
Известно още като: черешово дърво, дива череша
Черешата (Prunus avium), позната още като черешово дърво или дива череша, е листопадно дърво с бели цветове напролет и сладки плодове в началото на лятото. Расте на открито, понася студ и изисква слънчево място с дълбока, дренирана почва. По-долу са основните грижи през годината.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–25 °C, мин. -30 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 5–25 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда черешата
Черешата е многогодишно листопадно дърво от семейство Розоцветни (Rosaceae). Естественият ѝ ареал обхваща Европа, Анатолия, Северна Африка (Магреб) и Западна Азия, от Британските острови до Мароко, Кавказ и северен Иран. Понякога е напускала градините и е подивявала в природата.
Младото дърво е конусовидно, с прав ствол, а с възрастта короната става заоблена и неправилна. Листата са наредени последователно, прости, яйцевидни и заострени, дълги 7–14 см, с назъбен ръб и две до пет червеникави жлези по дръжката. През есента могат да добият жълт, оранжев, червен или розов цвят.
Цветовете са чисто бели, петлистни, с диаметър 2,5–3,5 см, събрани по две до шест. Появяват се заедно с новите листа през март и април, опрашват се от пчели и ухаят леко. Плодът е сочен костилков плод с размер 1–2,5 см, жълт, червен или тъмнопурпурен при зреене, с една твърда костилка. Цъфтежът храни пчели и други опрашители, листата са храна за гъсеници на пеперуди, а плодовете се ядат от птици и катерици.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
За добра плодовитост черешата има нужда от пълно слънце. Изберете защитено място, тъй като късните пролетни слани могат да повредят цветните пъпки.
Поливане
Нуждата от вода е умерена. Черешата обича почва, която задържа влага, но е добре дренирана, и не понася „мокри крака“. Младите дръвчета се поливат в сухи периоди. Най-много вода е нужна от април до юли, когато дървото цъфти и плодовете растат и зреят.
Почва
Подхожда ѝ дълбока, плодородна почва с неутрална до леко алкална реакция, pH около 6,0–7,5. Най-подходяща е песъчливо-глинеста (льосова) почва, богата на хумус, с добър дренаж. Лошият дренаж увеличава риска от кореново гниене.
Торене
Подхранвайте през февруари и март, преди и в началото на вегетацията.
Резитба
Резитбата се извършва през юли и август. Режете в сухо лятно време. Ако има признаци на бактериален рак, отстранете заразената дървесина.
Засаждане и сеитба
Фиданките се засаждат през ноември, декември, януари и февруари. Изберете слънчево, защитено място с дълбока почва. Семената се сеят през ноември.
Зимуване и защита от слани
Черешата е напълно студоустойчива и понася температури до около −30 °C, а типичните зимни минимуми у нас са далеч по-меки. Дървото е в покой през декември и януари. Опасни са късните пролетни слани: през март и април цветните пъпки и цветовете могат да измръзнат. В този период ги пазете с агротекстил (флис).
Размножаване
Черешата се размножава чрез присаждане и със семена. Присаждането и другите дейности по размножаване се извършват през януари, февруари и август, а семената се сеят през ноември.
Проблеми, неприятели и болести
Към вредителите спадат листни въшки, плодови мухи, листни оси и щитчести въшки. Сред болестите са бактериален рак, плодово гниене (монилия), черна брадавичеста болест, листни петна, брашнеста мана, дупчица по листата, коренов рак, кореново гниене и краста.
Чести проблеми:
Измръзнали цветове или пъпки – причина е късна слана. Засадете дървото на защитено място и го покривайте с флис.
Смолотечение по клоните и изсъхване – признак на бактериален рак. Режете в сухо лятно време и премахвайте заразената дървесина.
Плодове, които гният на дървото – плодово гниене. Махайте мумифицираните плодове и подобрете проветряването на короната.
Загуба на плодове от птици – покрийте дървото с мрежа.
Беритба и използване
Плодовете зреят от май до юли. Ядат се пресни или обработени. Преди преработка отстранявайте костилките, защото ядките съдържат цианидни съединения. Годен за ядене е само зрелият плод.
Безопасност
Токсично за котки и кучета- Котки
- Токсично
- Кучета
- Токсично
- Коне
- Токсично
Токсични са листата, цветовете, семената, стъблата и зеленият (неузрял) плод. Те съдържат цианогенни гликозиди – амигдалин и пруназин. Черешата е токсична за котки, кучета и коне и слабо токсична за хора. Признаците на отравяне с цианид са разширени зеници, затруднено дишане, задъхване, тухленочервени венци, слабост, гърчове и шок. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox































































