Пропускане към съдържанието
Пропускане към футъра

Череша

Prunus avium · Rosaceae

Известно още като: черешово дърво, дива череша

Токсично за котки и кучета · детайли ↓

Черешата (Prunus avium), позната още като черешово дърво или дива череша, е листопадно дърво с бели цветове напролет и сладки плодове в началото на лятото. Расте на открито, понася студ и изисква слънчево място с дълбока, дренирана почва. По-долу са основните грижи през годината.

Светлина
Пълно слънце
Поливане
Умерени
Влажност
Умерена
Температура
10–25 °C, мин. -30 °C
Трудност
Средно взискателно
Височина
5–25 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежБеритбаЗащита от мразПериод на покой
Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда черешата

Черешата е многогодишно листопадно дърво от семейство Розоцветни (Rosaceae). Естественият ѝ ареал обхваща Европа, Анатолия, Северна Африка (Магреб) и Западна Азия, от Британските острови до Мароко, Кавказ и северен Иран. Понякога е напускала градините и е подивявала в природата.

Младото дърво е конусовидно, с прав ствол, а с възрастта короната става заоблена и неправилна. Листата са наредени последователно, прости, яйцевидни и заострени, дълги 7–14 см, с назъбен ръб и две до пет червеникави жлези по дръжката. През есента могат да добият жълт, оранжев, червен или розов цвят.

Цветовете са чисто бели, петлистни, с диаметър 2,5–3,5 см, събрани по две до шест. Появяват се заедно с новите листа през март и април, опрашват се от пчели и ухаят леко. Плодът е сочен костилков плод с размер 1–2,5 см, жълт, червен или тъмнопурпурен при зреене, с една твърда костилка. Цъфтежът храни пчели и други опрашители, листата са храна за гъсеници на пеперуди, а плодовете се ядат от птици и катерици.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

За добра плодовитост черешата има нужда от пълно слънце. Изберете защитено място, тъй като късните пролетни слани могат да повредят цветните пъпки.

Поливане

Нуждата от вода е умерена. Черешата обича почва, която задържа влага, но е добре дренирана, и не понася „мокри крака“. Младите дръвчета се поливат в сухи периоди. Най-много вода е нужна от април до юли, когато дървото цъфти и плодовете растат и зреят.

Почва

Подхожда ѝ дълбока, плодородна почва с неутрална до леко алкална реакция, pH около 6,0–7,5. Най-подходяща е песъчливо-глинеста (льосова) почва, богата на хумус, с добър дренаж. Лошият дренаж увеличава риска от кореново гниене.

Торене

Подхранвайте през февруари и март, преди и в началото на вегетацията.

Резитба

Резитбата се извършва през юли и август. Режете в сухо лятно време. Ако има признаци на бактериален рак, отстранете заразената дървесина.

Засаждане и сеитба

Фиданките се засаждат през ноември, декември, януари и февруари. Изберете слънчево, защитено място с дълбока почва. Семената се сеят през ноември.

Зимуване и защита от слани

Черешата е напълно студоустойчива и понася температури до около −30 °C, а типичните зимни минимуми у нас са далеч по-меки. Дървото е в покой през декември и януари. Опасни са късните пролетни слани: през март и април цветните пъпки и цветовете могат да измръзнат. В този период ги пазете с агротекстил (флис).

Размножаване

Черешата се размножава чрез присаждане и със семена. Присаждането и другите дейности по размножаване се извършват през януари, февруари и август, а семената се сеят през ноември.

Проблеми, неприятели и болести

Към вредителите спадат листни въшки, плодови мухи, листни оси и щитчести въшки. Сред болестите са бактериален рак, плодово гниене (монилия), черна брадавичеста болест, листни петна, брашнеста мана, дупчица по листата, коренов рак, кореново гниене и краста.

Чести проблеми:

Измръзнали цветове или пъпки – причина е късна слана. Засадете дървото на защитено място и го покривайте с флис.

Смолотечение по клоните и изсъхване – признак на бактериален рак. Режете в сухо лятно време и премахвайте заразената дървесина.

Плодове, които гният на дървото – плодово гниене. Махайте мумифицираните плодове и подобрете проветряването на короната.

Загуба на плодове от птици – покрийте дървото с мрежа.

Беритба и използване

Плодовете зреят от май до юли. Ядат се пресни или обработени. Преди преработка отстранявайте костилките, защото ядките съдържат цианидни съединения. Годен за ядене е само зрелият плод.

Безопасност

Токсично за котки и кучета
Котки
Токсично
Кучета
Токсично
Коне
Токсично

Токсични са листата, цветовете, семената, стъблата и зеленият (неузрял) плод. Те съдържат цианогенни гликозиди – амигдалин и пруназин. Черешата е токсична за котки, кучета и коне и слабо токсична за хора. Признаците на отравяне с цианид са разширени зеници, затруднено дишане, задъхване, тухленочервени венци, слабост, гърчове и шок. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.

Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox

Често задавани въпроси

От колко слънце има нужда черешата?Черешата има нужда от пълно слънце, за да дава добра реколта. Изберете и защитено място заради късните пролетни слани.
Кога се реже черешата?Резитбата се извършва през юли и август. Режете в сухо лятно време, а заразената с бактериален рак дървесина се премахва.
Кога зреят черешите?Плодовете се берат от май до юли, когато са зрели – жълти, червени или тъмнопурпурни.
Отровна ли е черешата?Листата, цветовете, семената, стъблата и зеленият плод са токсични за хора и животни. Костилките не бива да се преработват, защото ядките съдържат цианидни съединения.
Как да предпазя цъфтежа от слана?Засадете дървото на защитено място и през март и април го покривайте с агротекстил.
Как се размножава черешата?Чрез присаждане или със семена. Семената се сеят през ноември.
Пропускане към началотоКъм началото на страницата