Пропускане към съдържанието
Пропускане към футъра

Мушмула

Mespilus germanica · Rosaceae

Известно още като: обикновена мушмула, германска мушмула

Мушмулата (още обикновена или германска мушмула, Mespilus germanica) е малко листопадно дърво, което в Европа се отглежда още от времето на римляните. Расте лесно на открито и понася студа у нас без укритие. Плодовете се ядат едва след като омекнат.

Светлина
Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане
Умерени
Влажност
Умерена
Температура
10–25 °C, мин. -25 °C
Трудност
Непретенциозно
Височина
3–8 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежБеритбаПериод на покой
Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда мушмулата

Мушмулата е ниско, често храстовидно листопадно дърво с кръгла, разперена корона и неправилен ствол. Обикновено достига на височина от 3 до 8 м.

Листата са тъмнозелени, елипсовидни, дълги 8–15 см и по долната страна са мъхести. През есента преливат в червени и кафяви тонове.

Цветовете са единични, бели или бледорозови, с диаметър 2–5 см, разположени по къси странични клонки. Отварят се късно, около април–юни, и имат по пет тесни чашелистчета и пет венчелистчета. Плодът е червенокафяв, ябълковиден, с размер 2–3 см, а при културните сортове 3–8 см, с широко отворена чашка. Докато не омекне от студ или при съхранение, е твърд и кисел.

Корените са силно разклонени, широко разпростиращи се и донякъде влакнести. Родината на вида е Югозападна Азия и Югоизточна Европа.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Мушмулата се чувства най-добре на пълно слънце. Понася и полусянка, но в нея ражда по-слабо. Заради широката корона и далеч разпростиращите се корени ѝ трябва достатъчно свободно място в градината.

Поливане

Нуждата от вода е умерена. През най-горещите месеци – юни, юли и август – поливайте по-често, за да не пресъхва почвата напълно.

Почва

Подхожда ѝ глинеста или хумусна почва, влажна, но добре дренираща. Видът не е взискателен и се отглежда лесно.

Торене

Торете през февруари, преди началото на вегетацията.

Резитба

Режете леко през зимата, през януари и февруари. След беритбата скъсяването на плодоносните клонки насърчава образуването на нови плодни късички клонки.

Засаждане

Засаждайте дървото през ноември и декември, както и през януари и февруари. Изберете слънчево място. Дърветата върху семенна подложка растат бавно, затова е по-добре да изберете присадено дърво.

Зимуване

Мушмулата е студоустойчива и не се нуждае от защита. Видът издържа до около -25 °C, а типичните зимни минимуми у нас са около -6 °C.

Размножаване

Размножава се чрез присаждане или със семена. Сейте през октомври и ноември, а размножавайте през февруари, март и юли.

Чести проблеми

Ако плодът остава твърд и кисел, причината обикновено е, че е бил обран преди омекването. Оберете го след слана и го оставете да омекне при съхранение.

Ако дървото расте бавно след засаждането, причината може да е семенната подложка или неподходящото място. Изберете присадено дърво и слънчево място.

Беритба и употреба

Плодовете се берат през октомври, ноември и декември. Ядат се, след като омекнат (след слана или при съхранение), сурови или преработени – в желета, пюрета и други ястия.

Цветовете привличат пчелите, които ги опрашват. Семената се разнасят от птици, катерици и елени.

Често задавани въпроси

Кога се берат мушмулите?Плодовете се берат през октомври, ноември и декември, за предпочитане след първата слана.
Защо мушмулите са твърди и кисели?Плодът е твърд и кисел, докато не омекне от студ или при съхранение. Оберете го след слана и го оставете да омекне.
Трябва ли да се покрива мушмулата през зимата?Не. Видът е студоустойчив и не се нуждае от защита.
Кога се реже мушмулата?Леката резитба се прави през зимата, през януари и февруари. След беритбата скъсяването на плодоносните клонки стимулира нови плодни късички клонки.
На слънце или на сянка да засадя мушмулата?Най-добре е на пълно слънце. На полусянка расте, но ражда по-слабо.
Пропускане към началотоКъм началото на страницата