Праскова

Прасковата изисква пълно слънце, поне 6 часа пряка светлина дневно, за добър растеж и плодоносене. Най-подходящо е слънчево и защитено място с добър въздушен отток, където студеният въздух не се задържа. Това е важно и заради ранното цъфтене, което е уязвимо от късни пролетни слани.

Почвата трябва да е равномерно влажна, но добре дренирана. В сухи периоди дървото се полива обилно и дълбоко, особено докато плодовете растат. По календар поливането се засилва от май до септември, което съвпада с горещото и сухо лято при нас.

Най-добре се чувства в плодородна, влажна и добре дренирана глинеста почва, богата на органика. Понася и песъчливи, и по-тежки глинести почви, стига да не задържат вода. Подходящото pH е приблизително между 6,0 и 7,5. Тежките, заблатени терени се избягват.

Балансиран тор или компост се внасят рано напролет, когато започне растежът, т.е. през февруари и март. Късното торене в края на сезона се избягва.

Реже се всяка година в края на зимата или в началото на пролетта, по календар през януари и февруари. Целта е отворена и здрава структура. Дървото може да се формира с един ствол, ако е желателно. Винаги се премахват сухите и кръстосващите се клони.

Дръвчетата с голи корени се садят през късна есен или рано напролет, т.е. през ноември и декември или през януари и февруари. Избира се слънчево, защитено място с добър въздушен отток. Корените са дълбоки и растат дори през зимата.

Прасковата е студоустойчива и според данните понася температури до около -25 °C, така че обичайните ни зими не са проблем за дървото. По-голяма опасност са късните пролетни слани, които увреждат цветовете, затова през февруари и март е добре да се защитава. За да роди, ѝ е нужен зимен студ под около 7 °C.

Размножава се чрез присаждане и със семена. Сортовите дървета се присаждат, за да запазят качествата си. По календар присаждането е през юли и август, а семената се сеят през ноември и декември.

Към вредителите се числят прасковеният бореч, сливовият хоботник, източният плодов червей, коренови нематоди, акари и листни въшки. Болестите са къдравост на листата, кафяво гниене и бактериално струпясване.

Загуба на пъпки и цветове: причината са късни пролетни слани или много студена зима. Сади се на защитено място, избират се по-късно цъфтящи сортове и дървото се покрива при слана.

Увити, червеникави листа: това е къдравост, причинена от гъбичка. Фунгицид се прилага в периода на покой, а листата се пазят сухи.

Смоло по ствола: сочи към бореч или нараняване. Боречите се премахват, стволът се предпазва и се избягват рани.

Плодовете зреят от юни до септември. Консумират се пресни, консервирани, печени или преработени. Плодът е единствената годна за ядене част от дървото. Цветовете привличат пчели, пеперуди и други опрашители.