Цъфнала кайсия (Prunus armeniaca) с бели и розови цветове

Снимка: AnRo0002, CC0, Wikimedia Commons

Снимка: Daderot, CC0, Wikimedia Commons

Снимка: Juan Emilio Prades Bel, CC BY 4.0, Wikimedia Commons

Снимка: Anna.Massini, CC BY 4.0, Wikimedia Commons

Снимка: Corn cheese, CC BY 4.0, Wikimedia Commons

Снимка: I.Sáček, senior, CC0, Wikimedia Commons

Плодни дървета

Кайсия

Prunus armeniaca · Rosaceae

Известно още като: кайсии, кайсиево дърво

Токсично за котки и кучета · детайли ↓

Кайсията (Prunus armeniaca), наричана още кайсиево дърво, е листопадно овощно дърво от семейство Розоцветни, което се отглежда на открито. Изисква слънчево, защитено място и добре дренирана почва, а най-голяма опасност за реколтата са късните слани по време на цъфтежа.

Светлина: Пълно слънце
Поливане: Умерени
Влажност: Ниска
Температура: 15–28 °C, мин. -25 °C
Трудност: Средно взискателно
Височина: 4,5–12 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

Засаждане на откритоПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежБеритбаЗащита от мразПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда кайсията

Кайсията е дърво с умерен темп на растеж, широка, гъста и разперена корона и ниско разположени клони. Заема голямо място: ширината ѝ е от около 4,5 до 12 м. Родината ѝ е Централна Азия и Китай, но заради ранното култивиране точният ѝ ареал е размит, а днес се среща широко и като подивяло растение.

Листата са яйцевидни, ситно назъбени, зелени, дълги 5–9 см, със заоблена основа, заострен връх и две малки жлези в основата на петурата. Ароматните цветове са петлистни, бели или розови, широки 2–4 см, единични или по два, и се появяват преди листата. Цъфтежът е през февруари и март и дава ранна храна на опрашители и пеперуди. Плодовете са храна и за дребни бозайници.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Кайсията се нуждае от пълно слънце, за да плододава добре. Изберете защитено място и избягвайте ниските участъци, където се събира студен въздух, защото там цветовете измръзват по-лесно.

Поливане

Нуждата от вода е умерена. Почвата трябва да е влажна, докато дървото се вкорени и докато плодовете растат, но без заблатяване. Поливайте по-често от май до август, по време на плододаването и в горещините.

Почва

Расте в добре дренирана, умерено влажна почва: глинеста, песъчлива или алкална. Най-добре е в песъчливо-глинеста почва с неутрална до леко алкална реакция. Допустимото pH е приблизително от 6,0 до 8,0.

Торене

Торете рано напролет, преди да започне растежът, т.е. през февруари и март.

Резитба

Кайсията се нуждае от редовна резитба за здраве и качествени плодове. Режете през лятото, в юни и юли, защото така се намалява опасността болестите да навлязат през раните. Изрязвайте заразената дървесина.

Засаждане

Засаждайте през ноември, декември, януари или февруари, на защитено място без слани, далеч от ниските участъци. Оставете поне 3 м до пътеки и тръби.

Зимуване и слани

Дървото е студоустойчиво и издържа приблизително до -25 °C. Уязвими са обаче ранните цветове. През февруари и март ги защитавайте от късни слани. Помага изборът на късноцъфтящи сортове и на защитено място.

Размножаване

Кайсията се размножава чрез присаждане или със семена. Подходящото време за размножаване е юни и юли.

Болести и проблеми

Сред честите болести са кафявото гниене, бактериалният рак, дупчицата по листата и гумозата.

Загубени цветове или млади плодове: причината е късна пролетна слана. Засадете дървото на защитено място и изберете късноцъфтящи сортове.

Изтичаща смола и изсъхнали клони: причината е рак или гъбна болест. Режете в сухо лятно време и премахвайте заразената дървесина.

Гниещи плодове: това е кафяво гниене. Събирайте мумифицираните плодове и осигурете по-добро проветряване на короната.

Беритба и употреба

Плодовете зреят през май, юни и юли. Зрялата кайсия се яде прясна, суши се, консервира се или се прави на сладко. Костилките съдържат цианидни съединения и не бива да се трошат или ядат.

Безопасност

Токсично за котки и кучета

Котки: Токсично
Кучета: Токсично
Коне: Токсично

Семената, листата и стъблата на кайсията са токсични за котки, кучета, коне и хора. Токсичното вещество са цианогенните гликозиди. Отравянето с цианид се проявява с яркочервени венци, разширени зеници, затруднено дишане, задъхване и шок. Най-опасни са увехналите листа. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.

Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox

Често задавани въпроси

Кога се засажда кайсия?

Кайсията се засажда през ноември, декември, януари или февруари, на защитено място без слани.

Кога се реже кайсията?

Режете през лятото, в юни и юли. Така се намалява опасността болестите да навлязат през раните.

Защо кайсията ми не дава плод?

Една от причините е късна пролетна слана, която уврежда цветовете. Помагат защитено място и късноцъфтящи сортове. Дървото се нуждае и от пълно слънце, за да плододава добре.

Кога да торя кайсията?

Торете рано напролет, преди да започне растежът, през февруари и март.

Отровни ли са костилките на кайсията?

Да, костилките съдържат цианидни съединения и не бива да се трошат или ядат. Плодовата плът е ядлива.

От какво гние плодът на кайсията?

Причината е кафявото гниене. Премахвайте мумифицираните плодове и осигурете добро проветряване на короната.