Форзиция

Форзицията расте на пълно слънце и на полусянка. На слънце цъфти по-рано и по-обилно, затова ѝ дайте най-огряното място в градината. Оставете място около храста, защото клоните му се разстилат дъговидно.

Нуждае се от средна влажност на почвата. Вкоренените храсти понасят суша, но през горещите месеци юли и август поливайте малко по-често.

Предпочита рохкава, добре дренирана почва със средна влажност. Расте в глинеста и тинесто-глинеста почва, както и в богата на хумус. Понася и бедни, и градски почви.

Достатъчно е да торите храста през март, когато започва вегетация.

Подрязвайте веднага след цъфтежа, обикновено през март и април. Пъпките се образуват върху старата дървесина и по-късното подрязване премахва цветовете за следващата година.

Старите храсти могат да се подмладят със силно скъсяване.

Засаждайте на слънце или полусянка. Подходящото време е февруари, октомври и ноември. Като жив плет форзицията е добър избор, стига да ѝ оставите място да се разгърне.

Форзицията е студоустойчива и зимува на открито. При типична зимна температура около -6 °C няма проблем. Само силни студове под около -20 °C могат да повредят цветните пъпки.

Размножава се със стъблени резници, най-често през юни и юли, и с отводки. Клоните, които докосват почвата, лесно пускат корени.

Най-честият проблем са оскъдният цъфтеж или липсата на цъфтеж. Причините са късно подрязване, дълбока сянка или измръзване на пъпките. Подрязвайте веднага след цъфтежа и осигурете повече слънце.

Клонките са подходящи за рязан цвят. Храстът се използва и като жив плет.