Девесил (любистък) с лъскави дълбоко разчленени листа и зеленикаво-жълти цветни чадърчета

Снимка: Helge Klaus Rieder, CC0, Wikimedia Commons

Снимка: Rob Hille, Public domain, Wikimedia Commons

Снимка: Rob Hille, Public domain, Wikimedia Commons

Снимка: Vatadoshu, CC0, Wikimedia Commons

Снимка: Vatadoshu, CC0, Wikimedia Commons

Снимка: Dguendel, CC BY 3.0, Wikimedia Commons

Билки

Девесил

Levisticum officinale · Apiaceae

Известно още като: любим корен, дивисил, лющян, дивесил

Токсично за котки и кучета · детайли ↓

Девесилът, познат още като любистък или девисил, е едро многогодишно подправъчно растение с аромат на целина и магданоз. Лесен е за отглеждане и издържа студ, но изисква дълбока почва и редовна влага през лятото. Тук ще намерите най-важното за грижите през годината.

Светлина: Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане: Умерени
Влажност: Умерена
Температура: 12–24 °C, мин. -30 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 1,2–2,5 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

Сеитба на закритоСеитбаЗасаждане на откритоПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежБеритбаПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Какво представлява девесилът

Девесилът (Levisticum officinale) е тревисто многогодишно растение от семейство Apiaceae (чадърцветни). Образува висока, права туфа с розетка от приземни листа и облистени стъбла. Расте умерено бързо и достига на височина около 120–250 см при ширина 60–90 см.

Листата са лъскави, дълбоко разчленени, 2–3 пъти перести, с назъбени листчета, наподобяват целина или магданоз и при разтриване миришат на целина. Дребните зеленикаво-жълти цветове са събрани в кръгли чадърчета с диаметър 10–15 см и цъфтят през май и юни. Плодът е сух, двуделен, дълъг 4–7 мм и узрява наесен; семената се използват като подправка.

Корените са дебели и месести, а коренищата се разпростират под земята. Родом е от Афганистан и Иран, отдавна се отглежда в Европа и на места е подивял.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Девесилът се справя добре както на пълно слънце, така и на полусянка. Заради размерите му му трябва просторно място, където да не засенчва по-ниските растения. Цветовете привличат пеперуди и други насекоми, така че е полезен и за опрашителите.

Поливане

Почвата трябва да се поддържа равномерно влажна. При нашите горещи и сухи лета не позволявайте на почвата да пресъхва, а от май до септември поливайте по-обилно.

Почва

Предпочита дълбока, плодородна, влажна, но добре дренирана почва. Понася тежка глинеста, песъчлива и варовита почва, но най-добре расте в богата на хумус.

Подхранване

Растението се подхранва напролет, през март и април, когато започва нов растеж.

Подрязване

През вегетацията режете редовно, за да получавате млади листа. Цветоносните стъбла се отстраняват, за да не се самозасява растението, като основните срезове са през май и юни. През ноември махнете старите листа.

Засаждане и сеитба

Девесилът е едро растение и му трябва място: разстоянието между растенията е около 90 см. Засажда се или се сее напролет в плодородна почва.

Сеитбата на открито е през февруари и март или през септември и октомври. За разсад сейте на закрито през януари и февруари. Разсадът се засажда на постоянното място през март, април или октомври.

Зимуване

През зимата надземната част загива, а напролет растението поникава отново от основата. Издържа студ до около -30 °C, а типичният зимен минимум при нас е около -6 °C, така че не се нуждае от специална защита. Периодът на покой е през декември и януари.

Размножаване

Размножава се със семена или чрез делене на туфата. Делението е най-подходящо през март или октомври.

Проблеми и неприятели

Възможни неприятели са растителни дървеници, целинена гъсеница и листни минатори. Болестите са ранен и късен мор и листни петна.

Ако листата пожълтеят и по тях се виждат тунели, причина са листните минатори: отстранете засегнатите листа. При кафяви листни петна, причинени от гъбички, подобрете въздушната циркулация и махнете заразените листа. Ако се появят цветоносни стъбла и листата станат горчиви, растението преминава към семеобразуване: отрежете цветоносите и прибирайте редовно.

Прибиране и употреба

Листата се берат от април до август. Всички части са ядливи: листата, стъблата, корените, семената и цветовете. Вкусът е силен, на целина и магданоз. Листата отиват в супи, яхнии, салати и чай, корените се ползват като зеленчук, а семената като подправка, подобно на копъра.

Растението традиционно се използва като лек диуретик. Избягвайте лечебни количества, ако фоточувствителността е проблем за вас.

Безопасност

Токсично за котки и кучета

Котки: Токсично
Кучета: Токсично
Коне: Токсично

Цялото растение е токсично за котки, кучета и коне и слабо токсично за хора. Съдържа летливи масла, фталидни лактони и фуранокумарини. Възможен е диуретичен ефект с по-често уриниране, а контактът на сока с кожата може да предизвика фоточувствителност. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.

Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox