Магданоз с къдрави тъмнозелени листа, растящ в градината

Снимка: Juan Emilio Prades Bel, CC BY 4.0, Wikimedia Commons

Снимка: Dinkum, CC0, Wikimedia Commons

Снимка: NPS, Public domain, Wikimedia Commons

Снимка: Dinkum, CC0, Wikimedia Commons

Снимка: AnRo0002, CC0, Wikimedia Commons

Снимка: The Other 95%, CC BY 4.0, Wikimedia Commons

Билки

Магданоз

Petroselinum crispum · Apiaceae

Известно още като: обикновен магданоз

Слабо токсично за домашни любимци · детайли ↓

Магданозът (Petroselinum crispum), познат и като обикновен магданоз, е двугодишна подправка от семейство Сенникоцветни (Apiaceae). Расте с умерено темпо, лесен е за отглеждане и е подходящ както за градина, така и за саксия или балкон.

Светлина: Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане: Умерени
Влажност: Умерена
Температура: 10–24 °C, мин. -15 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 25–75 cm

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

Сеитба на закритоСеитбаЗасаждане на откритоРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежБеритба

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда магданозът

Магданозът е тревисто растение с изправен, гъст растеж. Расте по скалисти склонове и сухи открити места в Средиземноморието – Гърция, Балканите, Алжир и Мароко – а днес е широко разпространен и другаде.

През първата година образува розетка от тъмнозелени, триперести листа с къдрави или плоски триъгълни дялове и дебел главен корен. През втората година листата стават по-груби и се развива цветонос. Цветовете са дребни, зеленикаво-жълти, събрани в сложни чадърчета с диаметър 3–10 см, и се появяват през май, юни и юли. Растението е ароматно и достига височина около 25–75 см и ширина около 25–40 см. Семената са дребни, набраздени, дълги 2–3 мм и узряват от юли до септември във втората година.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Магданозът предпочита пълно слънце или лека сянка. На закрито му трябва ярка светлина. Отглежда се добре в градинско легло, в дълбока саксия и на балкон, а че може да расте на открито в нашия климат, показва и зимната му издръжливост.

Поливане

Почвата трябва да е равномерно влажна, но добре дренирана. Устойчивостта на засушаване е ниска, затова при горещо и сухо лято не оставяйте растенията да пресъхват. Поливайте по-обилно от май до септември.

Ако магданозът клюмне от жега, осигурете му сянка следобед и го полейте.

Почва и пресаждане

Подхожда му богата, влажна и добре дренирана почва. Приспособява се към глинеста, суглинеста или песъчлива, но най-добре е суглинестата, богата на хумус. Подходящото pH е приблизително между 5,5 и 7,5.

Главният корен не обича да се закача, затова при пресаждане действайте внимателно и използвайте дълбока саксия.

Наторяване

На открито магданозът се подхранва два пъти през вегетацията – удобни месеци са март и май. В саксия на закрито се подхранва по-често.

Рязане и беритба на стъблата

Късайте външните стъбла, за да расте растението непрекъснато. Цветните стъбла се премахват, за да се запази качеството на листата по-дълго.

Сеитба и засаждане

Семената покълват бавно. Сеитбата навън е през февруари, март и април, а също през септември и октомври. За разсад на закрито сейте през януари и февруари.

Разсадът се засажда след последните слани – през март и април, а също през октомври и ноември, на разстояние 20–30 см (около 25 см). Ако не искате да чакате бавното покълване, можете да купите готов разсад.

Зимуване

Магданозът издържа зимата на открито. Понася температури до около -15 °C, а типичният зимен минимум при нас е около -6 °C. Дебелият главен корен му служи като зимен запас. Ако искате, можете да внесете растението на закрито, преди да паднат силните студове.

Размножаване

Магданозът се размножава със семена. Подходящи са март и април, както и септември и октомври. Семената могат да се накиснат предварително, за да покълнат по-равномерно.

Чести проблеми

Бавно или неравномерно покълване: семената покълват бавно. Накиснете ги предварително или вземете разсад.

Горчиви листа и цъфтеж: растението цъфти през втората си година. Сейте нови растения всяка година.

Клюмване в жегата: осигурете следобедна сянка и полейте.

Беритба и използване

Листата се берат през март, април, май и юни, а също през октомври, ноември и декември. Консумират се листата, коренът и цветовете. Листата се използват пресни за поднасяне и в сосове, гремолата, салса верде и табуле, а кореновият магданоз се готви в супи и яхнии.

Традиционно магданозът се използва като освежител на дъха (дъвче се), като чай от листа за храносмилането и като компрес при рани и ухапвания.

Безопасност

Слабо токсично за домашни любимци

Котки: Леко токсично
Кучета: Леко токсично
Коне: Леко токсично

Магданозът е леко токсичен за котки, кучета, коне и хора. Токсични части са семената и листата, а съдържащите се вещества са фуранокумарини и апиол. При големи количества може да причини фотосенсибилизация – слънчево изгаряне и дерматит. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.

Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox