Пропускане към съдържанието
Пропускане към футъра

Melissa officinalis

Lamiaceae

Известно още като: маточина, лимонова маточина, мелиса, обикновена маточина

Безопасно за котки и кучета · детайли ↓

Маточината (Melissa officinalis), известна още като лимонова маточина или мелиса, е лесно многогодишно билково растение с мирис на лимон. Расте бързо, понася зимата на открито и привлича пчели. Нуждае се основно от ограничаване на разрастването и редовна резитба.

Светлина
Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане
Умерени
Влажност
Умерена
Температура
15–25 °C, мин. -30 °C
Трудност
Непретенциозно
Височина
0,3–1 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

Сеитба на закритоСеитбаЗасаждане на откритоПресажданеПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежБеритбаПериод на покой
Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда маточината

Маточината е тревисто многогодишно растение от семейство Устноцветни (Lamiaceae). Среща се естествено в южна и централна Европа, в Средиземноморието, Централна Азия и Иран, а на много места е и подивяла. Обикновено расте по краищата на пътища, по запустели места и на открити слънчеви или леко засенчени места с влажна почва.

Образува гъста, изправена, храстовидна туфа с разклонени четириръбести стъбла. Висока е около 30–100 см и се разпростира на 30–90 см. Растежът ѝ е бърз.

Листата са срещуположни, яйцевидни до сърцевидни, 2–8 см дълги, набръчкани, леко окосмени и с назъбен ръб. Когато се стрият, ухаят на лимон. Дребните двуустни цветове са кремаво-бели до бледорозови и се събират в прешлени в пазвите на листата. Цъфтят през лятото, приблизително от юни до август, и са много търсени от пчелите.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Маточината понася пълно слънце, но расте добре и на полусянка. При горещо лято листата изглеждат по-добре, ако растението получава малко сянка следобед. Силното следобедно слънце и сушата могат да изгорят листата и да ги избледнят.

Тъй като е лесна за отглеждане, подхожда и за начинаещи. Расте и в саксия, и на балкон.

Поливане

Нуждата от вода е умерена. След вкореняване маточината понася суша, но най-добре се чувства при умерена влага. В саксия почвата трябва да се поддържа равномерно влажна. Поливайте по-често през юни, юли, август и септември, когато е най-горещо.

Почва и пресаждане

Расте почти във всяка добре дренирана почва, включително в бедна. Подхожда ѝ песъчлива, глинеста, варовита и богата на хумус почва с pH приблизително 6,0–8,0. Най-буйна листна маса се получава във влажна, богата почва, която не задържа застояла вода.

Саксийните растения се пресаждат през февруари или март.

Подхранване

Подходящо време за подхранване е март, в началото на сезона. Растението е непретенциозно и расте добре и в бедна почва.

Резитба

Отрежете цветоносните и старите стъбла, за да получите свежи листа. Неподрязаното растение става неугледно, високо и разпиляно. Резитбата е уместна през февруари, юли и август. Отстранявайте прецъфтелите цветове, за да не се самосява.

Засаждане и сеитба

Разсадът се засажда през март, април, октомври и ноември. Семената се сеят директно през март, април и октомври, а на закрито през февруари и март.

Маточината се разпространява със самосев и коренища и на места е подивяла. Най-добре е да я отглеждате в саксия или в ограничена леха. Беритбата на листата също помага да се държи в рамки.

Зимуване

Растението е студоустойчиво и зимува на открито. Според данните издържа до около -30 °C, а типичната зимна температура у нас е около -6 °C. През зимата стъблата изсъхват, а напролет растението изкарва нови. Периодът на покой е през декември и януари.

Размножаване

Маточината се размножава със семена, чрез делене на туфата и със стъблени резници. Подходящо време е март, април и октомври.

Проблеми и неприятели

Възможни неприятели са листни въшки и паяжинни акари.

Ако растението се разраства агресивно, причината е самосевът и коренищата. Отглеждайте го в саксия и премахвайте прецъфтелите цветове.

Ако листата са изгорели и бледи, причината е горещо следобедно слънце или суша. Осигурете сянка и поливайте.

Ако растежът е разпилян и издължен, растението не е подрязвано. Отрежете цветоносните и старите стъбла.

Беритба и употреба

Листата и цветовете са ядливи. Берат се от април до септември, а редовното късане насърчава нов растеж.

Листата овкусяват чай, супи, салати, рибни ястия, песто и сладолед. Традиционно маточината се използва при тревожност, настинки и ухапвания от насекоми.

Безопасност

Безопасно за котки и кучета
Котки
Нетоксично
Кучета
Нетоксично
Коне
Нетоксично

Маточината не е токсична за котки, кучета, коне и хора. Това е само информация и не замества ветеринарен или лекарски съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.

Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox

За Вашето растение

Често задавани въпроси

Колко слънце ѝ е нужно на маточината?Понася пълно слънце и полусянка. При горещо лято е добре да има малко сянка следобед, за да не изгарят листата.
Как да спра маточината да се разраства?Отглеждайте я в саксия или ограничена леха и премахвайте прецъфтелите цветове. Разпространява се със самосев и коренища.
Кога се бере маточина?Листата се берат от април до септември. Редовното късане стимулира нови листа.
Зимува ли маточината на открито?Да, студоустойчива е. През зимата стъблата изсъхват и напролет растението изкарва нови.
Безопасна ли е маточината за котки и кучета?Според данните не е токсична за котки, кучета и коне. Това е само информация, не ветеринарен съвет, а при съмнение попитайте ветеринар.
Как се размножава маточината?Със семена, чрез делене на туфата или със стъблени резници, през март, април и октомври.
Пропускане към началотоКъм началото на страницата