Змийско мляко

Предпочита полусянка или пълна сянка. При хладно лято понася и пълно слънце. При горещо и сухо лято е по-добре да го поставите на сенчесто място, например край стена или жив плет, където расте и в природата.

Нуждае се от умерена влага. Най-добре се чувства в почва, която е влажна, но добре дренирана. През сухото лято следете да не пресъхва напълно.

Не е взискателно към почвата. Понася бедни почви, а глинестата, песъчливата и сбитата хумусна почва му подхождат. Важно е само водата да не застоява.

Семената се сеят през февруари, март и октомври. Разсадът се засажда на постоянното място през март и април.

Преди да го въведете в градината, помислете внимателно. Растението не се препоръчва за градини заради агресивния самосев и отровността си. В някои части на Северна Америка е инвазивно или ограничавано.

Отрязвайте цветовете, преди да завържат семена, за да ограничите разпространението. Според календара подрязването е през юли. Работете с ръкавици, защото сокът дразни кожата.

Растението е студоустойчиво и според данните издържа до около -30 °C, а типичните зимни минимуми у нас са около -6 °C. Не се нуждае от защита. Периодът на покой е през декември и януари, като надземната част обикновено загива.

Размножава се със семена и чрез делене. Семената имат придатъци, които привличат мравките, а те ги разнасят. Така растението се появява на нови места в градината, понякога далеч от майчиното растение.

Сеитбата и размножаването са през февруари, март и октомври.

Най-честият проблем е, че растението плъзва навсякъде. Причината е обилният самосев с помощта на мравки. Изскубвайте младите растения на ръка преди цъфтежа.

Вторият проблем е обривът по кожата след допир. Причина е оранжевият дразнещ сок. Носете ръкавици и мийте кожата след работа.

Растението не е ядливо. Традиционно се използва в народната медицина при брадавици и кожни проблеми, а в екстракти и за стомашни средства. Може да увреди черния дроб, затова е опасно. Това е информация за традиционната употреба, не съвет за лечение.