Черен оман

Symphytum officinale · Boraginaceae

Известно още като: оман, зарасличе, Черен оман; Зарасличе

Черен оман (Symphytum officinale), познат още като оман или зарасличе, е едро тревисто многогодишно растение, което расте бързо и е лесно за отглеждане. В градина с горещо и сухо лято и меки зими той зимува навън без проблем, но с една уговорка: разраства се агресивно, затова мястото му трябва да се избере внимателно.

Светлина: Пълно слънце, Полусянка
Поливане: Умерени
Влажност: Умерена
Температура: 10–25 °C, мин. -35 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 0,3–1,5 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

Сеитба на закритоСеитбаЗасаждане на откритоПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежБеритбаПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда черният оман

Черният оман образува туфа, която постепенно се разширява. Стъблата са разклонени и крилати, а височината варира от 30 до 150 см. Растението заема приблизително 60–90 см в ширина. Листата са едри, груби, настръхнало окосмени, ланцетни до яйцевидни, дълги от 4 до 25 см. Горните листа слизат надолу по стъблото.

Цветовете са тръбести, камбанковидни, дълги 8–20 мм, събрани в увиснали спираловидни съцветия. Цъфтят през май и юни в лилаво, розово, кремаво или бяло. Плодът е от четири лъскави черни яйцевидни ядки, дълги 5–6 мм. Коренът е дълбок, вретеновиден, до 1,8 м, отвън черен, отвътре бял.

Растението е богато на нектар и привлича земни пчели, като някои от тях прегризват цвета, за да стигнат до нектара. Елените го отбягват. Подходящо е като почвопокривно растение и за влажни места в градината.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Черният оман расте на пълно слънце и на полусянка. При горещо лято следобедната сянка му помага. В природата се среща по влажни ливади, речни брегове и канавки, така че най-добре се чувства в по-влажен ъгъл на градината.

Поливане

Растението предпочита влажна и богата почва, но благодарение на дълбокия си корен понася и сухи периоди. Поливайте умерено, а през май, юни, юли и август давайте повече вода.

Почва

Подхожда му добре дренирана, но влажна и богата почва. Расте в хумусна, песъчливо-глинеста и дори в тежка глинеста почва.

Подхранване

Подхранвайте през февруари и март, когато растението се готви за нов растеж. Иначе е непретенциозно, особено ако почвата е богата.

Подрязване

Черният оман понася силно рязане и се подрязва по няколко пъти в годината, като основното време е юни, юли и август. Окосената зелена маса се използва за компост или като течна подхранка.

Засаждане и контрол на разрастването

Засаждайте през март, октомври или ноември. Изберете място, където разрастването може да се контролира, или отглеждайте растението в голям съд. Всяко парче корен, останало в почвата, никне отново, затова при пресаждане и изкопаване изваждайте корените докрай.

Сеитба се прави през февруари, март и октомври, а на закрито – през февруари.

Зимуване

Растението е напълно мразоустойчиво и издържа до около -35 °C, далеч под типичните зимни минимуми у нас. През зимата надземната част загива и напролет израства наново. Периодът на покой е декември и януари.

Размножаване

Размножава се с коренови резници, чрез разделяне на туфата и със семена. Най-подходящи са февруари, март, октомври и ноември. Най-лесно е да разделите туфата или да вземете парче корен, което почти винаги се вкоренява.

Проблеми

Листата могат да увиснат след силен дъжд. Подрежете растението и го оставете да израсне наново. Дупки в листата обикновено са от охлюви и голи охлюви, срещу които се вземат мерки за борба.

Най-честият проблем е, че растението плъзва навсякъде, защото нови издънки никнат от парчета корен. Ограничете го в съд или изкопайте всички корени.

Прибиране и употреба

Листата се берат от април до юли. Те са полезни за компост и течна подхранка.

По традиция растението се използва за компреси при натъртвания, навяхвания и счупвания. Вътрешната употреба и приложението върху открити рани са забранени или не се препоръчват. Листата някога са се яли или запарвали като чай, но днес вътрешната употреба се избягва заради токсичност за черния дроб.