Флокс

Phlox · Polemoniaceae

Известно още като: флокси

Флоксът (наричан още флокси или phlox) е многогодишно тревисто растение с гъсти, често ароматни съцветия в розово, лилаво, червено, бяло и синьо. Лесен е за отглеждане и издържа зимата на открито, а видовете му варират от ниски килимчета до високи туфи.

Светлина: Пълно слънце, Полусянка
Поливане: Умерени
Влажност: Умерена
Температура: 10–25 °C, мин. -30 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 0,1–1,5 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

Сеитба на закритоСеитбаЗасаждане на откритоПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежБеритбаПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Какво представлява флоксът

Родът Phlox е от семейство Polemoniaceae. Повечето видове са родом от Северна Америка, а един вид расте в Сибир. Срещат се от алпийска тундра и прерии до светли гори и брегове на водоеми.

Растението е тревисто, многогодишно и полузимнозелено. Височината варира от около 10 до 150 см. Растежът е умерен. Високите градински флокси образуват изправени туфи, а мъховидните са ниски постелки и почвопокривни растения.

Листата са зелени, тесни, от линейни до елиптични или яйцевидни, срещуположни или очередни. Цветовете са петчленни, тръбести, със слети венчелистчета, събрани в гъсти метлици или щитовидни съцветия. Често ухаят и цъфтят от пролетта до есента, в зависимост от вида. В нашия климат цъфтежът обикновено е от април до август.

Сред по-известните видове в рода са Phlox paniculata, Phlox subulata и Phlox douglasii. Флоксът привлича пеперуди и молци, а е и добро цвете за рязане.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Алпийските и бордюрните видове предпочитат пълно слънце, а горските видове се чувстват добре на полусянка. Ниските видове са подходящи за алпинеум, а растението може да се отглежда и в саксии.

Поливане

Поливането е умерено и се прави в сухи периоди. Високите градински флокси искат равномерно влажна почва, а мъховидните понасят по-суха. При горещи и сухи лета се полива по-често от май до август.

Почва

Флоксът предпочита плодородна, влажна, но добре дренирана почва. Расте на глинеста, песъчлива и уплътнена почва, стига да не задържа вода. Горските видове обичат почва, богата на хумус, а алпийските имат нужда от много добър дренаж.

Торене

През пролетта (февруари–март) се мулчира с компост.

Подрязване

Прецъфтелите съцветия се премахват, за да се удължи цъфтежът. След края на сезона стъблата се скъсяват почти до земята. Подходящото време е февруари и септември.

Засаждане

Растенията се засаждат през март–април или октомври–ноември. Оставя се достатъчно разстояние за добра циркулация на въздуха, което намалява риска от брашнеста мана. Туфите се разделят на всеки няколко години.

Сеитбата на открито е през февруари, март или октомври, а за разсад се сее през януари и февруари.

Зимуване

Флоксът е студоустойчив и зимува на открито. След цъфтежа се подрязва. Януари и декември са период на покой.

Размножаване

Размножава се чрез делене, стъблени резници и семена. Делението и резниците се правят през март–април или октомври. Плодът е кутийка, която често се разпуква и изхвърля няколко едри семена.

Проблеми и неприятели

Най-често се появява брашнеста мана, като бяла прашеста покривка по листата. Помагат по-добрата циркулация на въздуха и устойчивите сортове. Други болести са листни петна, ръжда, кореново и коренищно гниене.

Паяковите акари оставят ситни петънца по листата. Може да се пръска с вода или акарицид. Сред неприятелите са още флоксовите дървеници и стъблените нематоди.

Листата се изяждат от елени, зайци и мармоти.

Употреба

Флоксът е подходящ за цветни лехи, бордюри и алпинеуми, а мъховидните видове покриват почвата. Цветовете се режат за букети през юни и юли.