Хоста

Предпочита полусянка или сянка. Сортовете със синкави листа обичат по-дълбока сянка, а зелените понасят полусянка или утринно слънце. Горещото следобедно слънце изгаря листата, затова при горещите и сухи лета изберете защитено място под дървета или от северната страна на сграда.

През вегетацията почвата трябва да е равномерно влажна, но не подгизнала, особено през зимата. Понася слабо засушаване. Поливайте повече от май до септември. Кафявите изсъхнали краища на листата показват твърде много слънце или недостиг на вода.

Най-подходяща е влажна, добре дренирана, богата на хумус почва, леко кисела до неутрална (pH около 5,5–7,0). Подходяща е и глинеста почва, обогатена с компост.

Разделяйте и засаждайте наново на всеки 3–5 години, най-добре през февруари и март.

Подхранвайте през март и април, когато растежът тръгва.

Хостата се засажда през февруари, март, октомври и ноември. Оставете място, защото туфата се разраства. Сее се през март, а за разсад на закрито – през февруари.

През късна есен листата изсъхват. През ноември и декември отстранете изсъхналите листа.

Хостата понася студове до около -35 °C, така че зимува навън. Нуждае се от студена зимна почивка при температури под около 4 °C. Покоят е през декември, януари и февруари. Важно е почвата да не е подгизнала през зимата.

Най-лесният начин е делене на туфата през февруари и март. Сортовете се размножават и чрез тъканна култура, а видовете и със семена, но сортовете от семена може да не повторят майчиното растение.

Най-често листата се продупчват от охлюви и голи охлюви. Помагат бариери и капани, а сортовете с дебели листа са по-устойчиви. Други вредители са лозовият хоботник, сърните, зайците и полевките. Когато растенията са изяждани до земята, ограждането е най-сигурната защита.

В някои азиатски кухни младите издънки и листа се ядат като зеленчук, обикновено през март и април. Иначе хостата се използва като декоративно растение за сенчести лехи и като покривно растение.