Божур
Paeonia · Paeoniaceae
Известно още като: божури
Божурът (Paeonia) е непретенциозно многогодишно растение с едри, често ароматни цветове. Лесно се отглежда на открито и е напълно студоустойчиво. Най-важното е правилното засаждане: дълбоко засаденото коренище не цъфти.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–24 °C, мин. -35 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,3–1,2 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглеждат божурите
Божурите са пролетно-летни градински растения с големи, дълбоко нарязани зелени сложни листа. Повечето са тревисти многогодишни растения, които образуват туфа и достигат височина от около 30 до 120 см. Към рода принадлежат и храстовидните божури, наричани дървовидни, които имат дървесни стъбла.
Цветовете са големи, чашковидни, с много тичинки, често ароматни. Срещат се в розово, бяло, червено, лилаво и жълто. Цъфтежът е през април и май, а всеки цвят трае около 7–10 дни. След него се образуват сухи плодове, които се разпукват и разкриват няколко големи месести семена. Кореновата система се състои от дебели месести запасни корени и тънки смукателни корени.
Естественият ареал на рода обхваща Азия, Европа и западната част на Северна Америка.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Божурът обича пълно слънце или слънце с лека полусянка. За обилен цъфтеж му трябват поне 6 часа слънце на ден. Изберете постоянно място, защото растението расте на едно и също място години наред. Цветовете привличат опрашители.
Поливане
Нуждата от вода е умерена. В сухи периоди поливайте обилно и дълбоко, но избягвайте преовлажняване и застояла вода. Малко повече вода е нужна през април, май и юни.
Почва
Подхожда му богата, дълбока и добре дренирана почва, влажна, но без застояване на вода. Най-добре се чувства в хумусна или глинесто-песъчлива (льосова) почва с неутрална до леко алкална реакция.
Подхранване
Времето за подхранване е февруари и март, преди растението да навлезе във вегетация.
Засаждане
Божурите се засаждат през октомври и ноември. Коренището се полага така, че пъпките (очите) да са на около 3–5 см под повърхността. Прекалено дълбокото засаждане е честа причина растението да не цъфти.
Резитба
Тревистите божури се режат до земята наесен, през октомври и ноември. При дървовидните божури се премахва само сухата дървесина, без силно скъсяване.
Зимуване
Божурът е напълно студоустойчив и не се нуждае от прибиране на закрито. Коренището има нужда от зимен студ, за да цъфти. Януари и декември са период на покой.
Размножаване
Божурите се размножават чрез делене, със семена или чрез присаждане. Делене се прави през октомври и ноември. Семената се сеят през септември.
Употреба
Божурът е подходящ за рязан цвят и се реже през април и май. В Китай цветът исторически се е използвал за овкусяване на храна, а корените му отдавна се използват в традиционната китайска медицина.

















































































