Ирис

Iris · Iridaceae

Известно още като: перуника, перуники, ириси

Ирисът, познат още като перуника, е многогодишно тревисто растение с ветрилообразно подредени мечовидни листа и едри, ефектни цветове. Отглежда се на открито, студоустойчив е и в климат с горещо сухо лято и мека зима е лесен за гледане.

Светлина: Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане: Умерени
Влажност: Умерена
Температура: 10–25 °C, мин. -25 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 0,1–1 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПресажданеПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежБеритбаПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда ирисът

Родът Iris (сем. Iridaceae) включва видове с височина от около 8 до 100 см. Растението образува туфи от пълзящи коренища, а при някои видове — от луковици. Листата са дълги, плоски, зелени до синкавозелени, с успоредно нервиране и се застъпват в основата си като ветрило. През есента могат да пожълтеят.

Цветовете са шестделни: три увиснали външни листенца, три изправени вътрешни и широки стилни клонки, наподобяващи венчелистчета. При някои видове външните листенца са брадати. Цветовете се срещат в синьо, виолетово, лилаво, жълто, бяло, розово, оранжево, червено, кафяво, черно и многоцветни комбинации.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Повечето ириси предпочитат пълно слънце. Някои горски видове понасят и сянка, но на сянка цъфтежът обикновено намалява. Растението е студоустойчиво и зимува навън, като според данните издържа до около -25 °C.

Ирисите са подходящи за алпинеуми, за саксии и за балкон. Видовете, които обичат влага, са подходящи за брегове на водоеми.

Поливане и влажност

Нуждата от вода зависи от групата. Брадатите ириси предпочитат умерено поливане и сравнително сухо лято. Японските и водните ириси изискват постоянно влажна или мокра почва.

По-обилно поливане е нужно през март и април, когато растението цъфти. Умерената влажност на въздуха не е проблем.

Почва и пресаждане

Подхожда богата, добре дренирана градинска почва с pH между 6 и 8, включително глинеста, хумусна или с алкална реакция. Влаголюбивите видове растат на заблатени места.

Загъстените туфи се разделят и засаждат наново на всеки 3-4 години след цъфтежа. Подходящото време е август, септември и октомври.

Торене

През февруари и март дайте лек тор с ниско съдържание на азот. Излишният азот насърчава загниването на коренищата.

Подрязване

След цъфтежа отстранявайте прецъфтелите стъбла. Изсъхналите листа подрязвайте, след като изсъхнат напълно. Подрязването се извършва основно през юни и юли.

Засаждане

Коренищата се слагат на нивото на почвата или съвсем малко под него. Луковичните ириси се засаждат по-дълбоко. Най-подходящо време за засаждане е август, септември и октомври.

Зимуване

Ирисът е студоустойчив и не се нуждае от прибиране. През есента почистете сухите листа. Декември и януари са периодът на покой.

Размножаване

Най-често ирисът се размножава чрез делене на коренищата през август, септември и октомври. Възможно е и сеене на семена през октомври и ноември.

Чести проблеми

Меки коренища с неприятна миризма са признак на бактериално мокро гниене, причинено от прекалено влажна почва или твърде дълбоко засаждане. Изрежете гнилите части, подобрете дренажа и оставете горната част на коренището открита.

Ако ирисът цъфти оскъдно, причината обикновено са твърде гъсти туфи или сянка. Разделете туфата и осигурете повече слънце.

Кафявите петна по листата са признак на гъбична листна петносталост. Премахнете заразените листа и почистете окапалите растителни остатъци. Сред болестите по ирисите се срещат още ръжда и мозаечен вирус.

Рязан цвят и приложение

Ирисът е подходящ за рязан цвят. Реже се през април и май. Цветовете привличат пчелите, защото формата им ги насочва към нектара и прашеца.