Ехинацея

Echinacea · Asteraceae

Известно още като: ехинацея растение

Ехинацеята (Echinacea) е многогодишно тревисто растение с едри цветове, подобни на маргарита, с изпъкнала бодлива сърцевина. Отглежда се лесно, понася суша, зимува на открито и цъфти през лятото. Подходяща е за слънчеви лехи, за рязан цвят и за саксии.

Светлина: Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане: Ниски
Влажност: Умерена
Температура: 15–28 °C, мин. -34 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 0,4–1,4 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

Сеитба на закритоСеитбаЗасаждане на откритоПресажданеПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежБеритбаПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда ехинацеята

Ехинацеята е тревисто многогодишно растение от семейство Asteraceae. Образува изправени туфи с предимно неразклонени стъбла, високи обикновено от 40 до 140 см. Листата са очередно разположени, често грапави и влакнести, от линейни до яйцевидни, зелени на цвят. Краищата им са предимно цели, понякога назъбени.

Цветовете са едри, подобни на маргарита, с изпъкнала бодлива централна част и увиснали или разперени езичести цветчета. Срещат се в лилаво, розово, бяло, жълто и оранжево. Цъфтежът е през юни, юли и август. Плодовете са сухи, триръбести или четириръбести светлокафяви семена с коронообразно хвърчило.

Родината на рода е Източна и Централна Северна Америка, от Големите равнини до Атлантическото крайбрежие, където расте по влажни и сухи прерии и по светли гори. Повечето видове имат главен корен, а Echinacea purpurea има късо коренище с влакнести корени.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Ехинацеята предпочита пълно слънце, но понася и лека сянка. На прекалено засенчено място стъблата стават отпуснати и полягат. Растението е подходящо и за отглеждане в саксия.

Поливане

След вкореняването ехинацеята понася добре суша, затова не се нуждае от често поливане. Младите растения трябва да се поливат редовно. По-обилно поливане е уместно през май, юни, юли и август, особено в горещо и сухо време.

Почва и пресаждане

Подхожда ѝ обикновена, добре дренирана почва: суглинеста, песъчлива или чакълеста. Избягвайте тежка, преовлажнена глинеста почва през зимата, защото растението може да изгние при застояла вода в почвата. Ако е нужно, подобрете дренажа.

Пресаждането или преместването се прави през февруари и март.

Торене

Ехинацеята се нуждае от малко тор. През март и април е достатъчно да добавите компост. Прекалено богатата почва и обилното торене водят до отпуснати стъбла.

Засаждане и сеитба

Засаждайте на слънчево място през март и април или през октомври и ноември, като оставяте 40-50 см разстояние между растенията.

Сеитбата навън е през февруари и март. За разсад семената се сеят на закрито през януари и февруари.

Подрязване

Отцъфтелите цветове можете да премахвате, за да удължите цъфтежа. Ако оставите семенните глави, те ще бъдат храна за птиците. Подрязването е през февруари или през ноември, като стъблата могат да останат и през зимата.

Зимуване

Ехинацеята е напълно студоустойчива и зимува на открито. Надземната част на растението загива през зимата, а покоят е през декември и януари. Стъблата могат да се оставят през зимата и да се отрежат в началото на пролетта.

Размножаване

Ехинацеята се размножава със семена, чрез разделяне на туфите или с коренови резници. Подходящото време е февруари и март, както и октомври.

Чести проблеми

Възможни болести са брашнеста мана, астрова жълтеница и листни петна.

Отпуснати стъбла обикновено се дължат на прекалено много сянка или богата почва. Преместете растението на слънце и не го торете обилно. Ако растението гние през зимата, причината е застояла вода в почвата, затова подобрете дренажа.

Приложение

Цветовете са подходящи за рязан цвят и се берат през юни и юли. Привличат пчели и пеперуди, а птиците кълват семенните глави.

Традиционно ехинацеята е била използвана от коренното население на Северна Америка при инфекции, болки и рани, а по-късно е станала популярна при настинки. Съвременните данни за ползи обаче са слаби.