Бял равнец
Achillea millefolium · Asteraceae
Известно още като: равнец, хилядолистник, Dinob Gyao ban
Белият равнец (Achillea millefolium), познат още като равнец или хилядолистник, е непретенциозно многогодишно растение с ароматни перести листа и плоски бели до розови щитовидни съцветия. Расте добре на слънце и в бедна, добре дренирана почва, а зимите у нас са му напълно по силите.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 15–25 °C, мин. -39 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,2–1 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда белият равнец
Белият равнец е тревисто многогодишно растение от семейство Asteraceae. Образува изправена туфа, висока от 20 до 100 см и широка от 30 до 90 см, и се разраства с пълзящи коренища. Растежът е умерен.
Листата са ароматни, зелени до сивкави, подобни на папрат, два-три пъти пересто разделени. Събрани са в основна розетка, а по стъблото са разположени последователно. Цветовете са дребни, бели до розови, събрани в плоски щитовидни съцветия с лек аромат. Цъфтежът е от май до август. Плодовете са дребни кафяви сухи семена.
Родом е от умерените области на Евразия и Северна Америка. Среща се по ливади, открити гори, край пътища и по нарушени терени, от морското равнище до 3500 м. Подходящ е за алпинеуми, като почвопокривно растение и за рязан цвят. Посещава се от много насекоми, сред които пчели и пеперуди, а елени и зайци обикновено го отбягват.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Белият равнец се нуждае от пълно слънце, за да расте стегнато и да цъфти най-обилно. При недостиг на светлина стъблата омекват и полягат, затова му изберете най-слънчевото място в градината.
Поливане и влажност
След вкореняване растението се нуждае от съвсем малко вода и понася добре суша. Предпочита ниска влажност на въздуха. Преовлажнената почва е най-големият му враг, защото води до загниване на корените и основата на растението. Поливайте рядко и никога не оставяйте водата да застоява.
Почва
Подхожда му бедна до средно богата, свободно дренираща почва: глинесто-песъчлива, песъчлива или чакълеста, с pH приблизително от 6,0 до 8,0. Богатата почва дава отпуснат, полягащ растеж, затова не го засаждайте в силно наторени лехи.
Засаждане и сеитба
Разсадът се засажда през март, април, октомври и ноември, на разстояние 30–45 см (около 40 см е добър ориентир). Семената се сеят директно през март, април и октомври, а за предварително отглеждане на закрито – през февруари.
Подрязване
Премахвайте прецъфтелите съцветия, за да удължите цъфтежа и да ограничите самосева. Подрязвайте растението до основата в края на есента или в началото на пролетта.
Зимуване
Белият равнец е напълно студоустойчив и не се нуждае от никаква защита. Издържа до около –39 °C, а типичните зимни минимуми тук са около –6 °C. През декември и януари растението е в покой.
Размножаване
Размножава се със семена и чрез делене на туфите. Делете през март или октомври. Редовното делене е и най-добрият начин да държите разрастването му под контрол.
Проблеми и неприятности
Растението може да се разрасне като бурен и да стане инвазивно, защото се разпространява чрез коренища и семена. Делете го редовно, премахвайте прецъфтелите цветове и избирайте култивари.
Полягащи стъбла: причина са богата почва или малко светлина. Засадете го в бедна почва на пълно слънце.
Гниеща основа: причина е мокра почва. Подобрете дренажа.
Бял налеп по листата: брашнеста мана. Подобрете въздушната циркулация и отрежете засегнатите стъбла.
Срещат се още гниене на стъблата и на корените.
Бране и употреба
Цветовете и стъблата се берат през май, юни и юли. Растението е подходящо и за рязан цвят. Равнецът традиционно се използва при рани.
Безопасност
Токсично за котки и кучета- Котки
- Токсично
- Кучета
- Токсично
- Коне
- Токсично
Белият равнец е токсичен за котки, кучета и коне и слабо токсичен за хора. Отровни са листата и цветовете. Съдържа гликоалкалоиди (ахилеин), монотерпени и сескитерпенови лактони. При животните симптомите включват повръщане, диария, обилно слюноотделяне, загуба на апетит, отпадналост и дразнене на кожата. При хората е възможен контактен дерматит. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се консултирайте с ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox, English Wikipedia


















































































