Лавандула
Lavandula · Lamiaceae
Известно още като: лавандулa, лаванда
Лавандулата (позната и като лаванда) е вечнозелен полухраст със сиво-зелени ароматни листа и сини до виолетови цветни класове. Обича слънце, суха и добре дренирана почва и след вкореняване изисква съвсем малко вода. При нашите горещи и сухи лета и меки зими се чувства добре на открито.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 15–28 °C, мин. -15 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 0,3–1,2 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Какво представлява лавандулата
Lavandula е род от семейство Lamiaceae. Растението е многогодишно, туфесто, с много стъбла и достига от 30 до 120 см височина и от 30 до 60 см ширина. Растежът е умерен.
Листата обикновено са сиво-зелени, с фини власинки и наситен аромат от етерични масла. Според вида са цели, назъбени или разрязани. Тръбестите цветове са събрани във вити класове над листата, често с оцветени прицветници, в лилаво, виолетово, синьо или бяло. Цъфтежът е през май, юни и юли, а пчелите го търсят много.
Родът произхожда от Средиземноморието, Иберийския полуостров, Северна Африка и Близкия изток до Индия. В природата расте по сухи, слънчеви, каменисти или песъчливи склонове.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Лавандулата се нуждае от пълно слънце. Където лятото е много горещо, малко сянка следобед ѝ помага. Изберете място с добра въздушна циркулация.
Поливане и влажност
След като се вкорени, лавандулата се полива пестеливо. Оставяйте почвата да изсъхне между две поливания, защото мократа почва води до загниване на корените. Понася добре суша и предпочита ниска влажност на въздуха.
Почва и пресаждане
Подхожда ѝ много добре дренирана, песъчлива или чакълеста почва, а също и алкална или хумусна глинеста. pH е между 6,0 и 8,0. Избягвайте кисела глинеста почва. В саксии към субстрата добавяйте ситен чакъл или перлит.
Саксийните растения се пресаждат през март.
Торене
Лавандулата почти не се нуждае от тор. Богатата почва намалява аромата и цъфтежа, затова торете малко или изобщо не.
Резитба
След цъфтежа изрязвайте отцъфтелите класове. Основната резитба е през август и септември. Ежегодното подрязване предотвратява оголването и дървеснеещия, рядък растеж. Напролет, когато опасността от слани премине, можете да я скъсите леко. Не режете в старото голо дърво.
Засаждане и сеитба
Засаждайте на открито през март, април или октомври, на слънчево място, на разстояние около 45 см. Около основата не слагайте органичен мулч.
За сеитба: през февруари на закрито или през март и април директно на място.
Зимуване
Лавандулата е студоустойчива и остава навън. Издържа до около -15 °C, а типичният зимен минимум у нас е около -6 °C. По-важно от студа е около корените да няма застояла влага.
Размножаване
Размножава се със стъблени резници, семена или отводки. Резниците и отводките се правят през юни и юли.
Проблеми
Най-честият проблем е кореново гниене от мокра почва. Признак е пожълтяване или сгърчване на растението при основата. Подобрете дренажа, добавете чакъл и не слагайте мулч до стъблата. Срещат се и петна по листата.
Рядкият и дървесен растеж се дължи на липса на резитба. Режете всяка година след цъфтежа.
Беритба и употреба
Беритбата е през юни и юли. Цветовете и листата овкусяват чай, печива и смеси от билки, но се слагат пестеливо. Лавандулата е подходяща и за букети от рязан цвят.
Традиционно се използва в народната медицина, а етеричното ѝ масло е широко приложимо в парфюмерията, сапуните и козметиката.

















































































