Пропускане към съдържанието
Пропускане към футъра

Кантарион

Hypericum perforatum · Hypericaceae

Известно още като: жълт кантарион, лечебен кантарион, звъника, порезниче

Токсично за котки и кучета · детайли ↓

Кантарионът (Hypericum perforatum), познат още като жълт кантарион, лечебен кантарион и звъника, е многогодишно тревисто растение с ярки жълти цветове. Харесва слънчеви места, издържа на суша и студ, но се разраства силно, затова корените му трябва да се ограничават.

Светлина
Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане
Ниски
Влажност
Ниска
Температура
15–25 °C, мин. -34 °C
Трудност
Непретенциозно
Височина
0,3–1 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПодрязванеРазмножаванеПовече водаЦъфтежБеритбаПериод на покой
Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда кантарионът

Това е гъст, многостеблен и туфест многогодишник с изправени разклонени стъбла и пълзящи коренища. Обикновено достига 30–100 cm на височина и 30–60 cm на ширина, а растежът му е умерен.

Листата са дребни, срещуположни, продълговати и без дръжка. Ако ги погледнете срещу светлината, ще видите прозрачни точици, подобни на дупчици. Това са жлези, а по края на листата има и черни точки.

От май до август се появяват ярки жълти цветове с пет венчелистчета, около 2 cm в диаметър. По краищата на венчелистчетата има черни точки, а тичинките са рошави. Цветовете са събрани в плоски съцветия. Плодът е тридялна кутийка с много дребни черни семена.

В природата кантарионът расте по рядки гори, край пътища, по живи плетове, в тревисти и сухи слънчеви места, най-често върху варовити почви. Подходящ е и като почвопокривно растение.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Най-много цветове дава на пълно слънце, но понася и полусянка. Избирайте открито, огряно място. Растението е подходящо за отглеждане на открито и при зимните условия у нас не се нуждае от защита.

Поливане

Кантарионът предпочита влажна, но добре дренирана почва, въпреки че понася и суша. През горещите месеци юли и август поливайте по-често, за да не изсъхват стъблата по време на цъфтежа. Не оставяйте водата да застоява.

Почва

Расте в повечето почви: глинести, песъчливи, алкални. Най-добре се чувства във варовита и добре дренирана почва. Приемливото pH е приблизително между 5,5 и 8,0.

Засаждане и сеитба

Засаждайте на слънчево място през март, октомври или ноември. През същите месеци може да сеете семена.

Растението се разпространява енергично с коренища, затова при засаждане ограничете корените, например с бордюр или дълбока преграда в почвата.

Подрязване

Подрязвайте през февруари и септември. Стъблата остават през зимата и напролет от тях поникват нови цъфтящи издънки. Премахвайте прецъфтелите съцветия, за да не се засява растението навсякъде.

Зимуване

Кантарионът е напълно студоустойчив. Според данните издържа до около −34 °C, а типичният зимен минимум тук е около −6 °C. През декември и януари растението е в покой. Стъблата остават и напролет израстват нови цъфтящи издънки.

Размножаване

Размножава се със семена, чрез делене, с коренища и със стъблени резници. Подходящите месеци са март, октомври и ноември.

Проблеми

Сред вредителите се споменават листните бръмбари от род Chrysolina и кореновият пробивач (Agrilus hyperici). От болестите най-често се срещат антракнозата и фитоплазмата.

Ако стъблата почернеят или изсъхнат, причината може да е гъбичката, която предизвиква антракноза. Отстранете засегнатите стъбла и подобрете въздушната циркулация.

Ако растението се разраства неконтролирано, причината са коренищата и обилното самосявене. Премахвайте прецъфтелите цветове и ограничавайте корените. В много региони кантарионът се смята за инвазивен, а по някои данни едно растение може да даде около 100 000 семена.

Беритба и приложение

Беритбата е през май, юни и юли. Кантарионът традиционно се използва при рани и при леко до умерено потиснато настроение. Известно е, че взаимодейства с много лекарства.

Цветовете и цветният прашец привличат пчели и други опрашители, а растението приютява специализирани бръмбари. Тревопасните бозайници обикновено го избягват.

Безопасност

Токсично за котки и кучета
Котки
Токсично
Кучета
Токсично
Коне
Токсично

Кантарионът е токсичен за котки, кучета и коне, а за хора е леко токсичен. Токсични са листата, стъблата и цветовете. Действащото вещество е хиперицинът. Хиперицинът предизвиква фотосенсибилизация: слънчеви изгаряния и дерматит, а в тежки случаи и язви по кожата. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.

Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox

Често задавани въпроси

Колко слънце е нужно на кантариона?Най-много цветове дава на пълно слънце, но понася и полусянка.
Кога се засажда кантарион?Засажда се на слънчево място през март, октомври или ноември. През същите месеци може да се сее.
Как да спра разпространението на кантариона?Ограничете корените при засаждане и премахвайте прецъфтелите съцветия, за да не се засява. Разраства се с коренища и семена.
Кога цъфти кантарионът?Цъфти от май до август с ярки жълти цветове.
Опасен ли е кантарионът за домашни любимци?Токсичен е за котки, кучета и коне и може да предизвика фотосенсибилизация и дерматит. Това е само информация, а не ветеринарен съвет; при съмнение се обърнете към ветеринар.
Издържа ли кантарионът на студ?Да, напълно студоустойчив е. Стъблата остават през зимата и напролет израстват нови цъфтящи издънки.
Пропускане към началотоКъм началото на страницата