Кантарион
Hypericum perforatum · Hypericaceae
Известно още като: жълт кантарион, лечебен кантарион, звъника, порезниче
Кантарионът (Hypericum perforatum), познат още като жълт кантарион, лечебен кантарион и звъника, е многогодишно тревисто растение с ярки жълти цветове. Харесва слънчеви места, издържа на суша и студ, но се разраства силно, затова корените му трябва да се ограничават.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 15–25 °C, мин. -34 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,3–1 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда кантарионът
Това е гъст, многостеблен и туфест многогодишник с изправени разклонени стъбла и пълзящи коренища. Обикновено достига 30–100 cm на височина и 30–60 cm на ширина, а растежът му е умерен.
Листата са дребни, срещуположни, продълговати и без дръжка. Ако ги погледнете срещу светлината, ще видите прозрачни точици, подобни на дупчици. Това са жлези, а по края на листата има и черни точки.
От май до август се появяват ярки жълти цветове с пет венчелистчета, около 2 cm в диаметър. По краищата на венчелистчетата има черни точки, а тичинките са рошави. Цветовете са събрани в плоски съцветия. Плодът е тридялна кутийка с много дребни черни семена.
В природата кантарионът расте по рядки гори, край пътища, по живи плетове, в тревисти и сухи слънчеви места, най-често върху варовити почви. Подходящ е и като почвопокривно растение.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-много цветове дава на пълно слънце, но понася и полусянка. Избирайте открито, огряно място. Растението е подходящо за отглеждане на открито и при зимните условия у нас не се нуждае от защита.
Поливане
Кантарионът предпочита влажна, но добре дренирана почва, въпреки че понася и суша. През горещите месеци юли и август поливайте по-често, за да не изсъхват стъблата по време на цъфтежа. Не оставяйте водата да застоява.
Почва
Расте в повечето почви: глинести, песъчливи, алкални. Най-добре се чувства във варовита и добре дренирана почва. Приемливото pH е приблизително между 5,5 и 8,0.
Засаждане и сеитба
Засаждайте на слънчево място през март, октомври или ноември. През същите месеци може да сеете семена.
Растението се разпространява енергично с коренища, затова при засаждане ограничете корените, например с бордюр или дълбока преграда в почвата.
Подрязване
Подрязвайте през февруари и септември. Стъблата остават през зимата и напролет от тях поникват нови цъфтящи издънки. Премахвайте прецъфтелите съцветия, за да не се засява растението навсякъде.
Зимуване
Кантарионът е напълно студоустойчив. Според данните издържа до около −34 °C, а типичният зимен минимум тук е около −6 °C. През декември и януари растението е в покой. Стъблата остават и напролет израстват нови цъфтящи издънки.
Размножаване
Размножава се със семена, чрез делене, с коренища и със стъблени резници. Подходящите месеци са март, октомври и ноември.
Проблеми
Сред вредителите се споменават листните бръмбари от род Chrysolina и кореновият пробивач (Agrilus hyperici). От болестите най-често се срещат антракнозата и фитоплазмата.
Ако стъблата почернеят или изсъхнат, причината може да е гъбичката, която предизвиква антракноза. Отстранете засегнатите стъбла и подобрете въздушната циркулация.
Ако растението се разраства неконтролирано, причината са коренищата и обилното самосявене. Премахвайте прецъфтелите цветове и ограничавайте корените. В много региони кантарионът се смята за инвазивен, а по някои данни едно растение може да даде около 100 000 семена.
Беритба и приложение
Беритбата е през май, юни и юли. Кантарионът традиционно се използва при рани и при леко до умерено потиснато настроение. Известно е, че взаимодейства с много лекарства.
Цветовете и цветният прашец привличат пчели и други опрашители, а растението приютява специализирани бръмбари. Тревопасните бозайници обикновено го избягват.
Безопасност
Токсично за котки и кучета- Котки
- Токсично
- Кучета
- Токсично
- Коне
- Токсично
Кантарионът е токсичен за котки, кучета и коне, а за хора е леко токсичен. Токсични са листата, стъблата и цветовете. Действащото вещество е хиперицинът. Хиперицинът предизвиква фотосенсибилизация: слънчеви изгаряния и дерматит, а в тежки случаи и язви по кожата. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox

































































