Карамфил
Dianthus · Caryophyllaceae
Известно още като: карамфили
Карамфилът (на латински Dianthus) е нискорастящо многогодишно тревисто растение с вечнозелени синкавозелени листа и ароматни цветове с ресничести ръбове. Лесен е за отглеждане, понася добре зимите у нас и се чувства най-добре на слънце и в дренирана почва.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 10–24 °C, мин. -25 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 10–60 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда карамфилът
Родът Dianthus принадлежи към семейство Caryophyllaceae. Естественото му разпространение е главно в Европа и Азия, а няколко вида растат в Северна и Южна Африка. Един вид, D. repens, расте в арктическа Северна Америка. По природа растенията се срещат на открити слънчеви места с добър дренаж: ливади, скалисти склонове и алпийски чакълести терени.
Растежът е бавен, а формата е туфеста, възглавничеста или стелеща се. Височината варира от около 10 до 60 cm, от ниски алпийски килимчета до високи форми за бордюри. Листата са тесни, срещуположни, линейни до ланцетни, често сивкаво- или синкавозелени, дълги около 5–8 cm.
Цветовете са петлистни, с нарязани или ресничести ръбове, често ароматни, единични или на гроздове. Те са розови, бели, червени или лилави. Цъфтежът е от април до юли. Плодът е цилиндрична кутийка, която се отваря с четири зъбчета и освобождава семената.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Засадете карамфила на пълно слънце. Понася и лека сянка, но тогава цъфти по-оскъдно. Подходящ е за алпинеуми, бордюри, като почвопокривно растение, за саксии и за балкон. Добрата въздушна циркулация помага на растението да остане здраво.
Поливане
Поливайте умерено и оставяйте почвата да изсъхне между две поливания. Влажните условия водят до загниване на корените. Малко по-често поливане е нужно в периода май–август, когато растенията цъфтят и са по-активни, но без да се задържа вода около корените.
Почва и пресаждане
Карамфилът предпочита добре дренирана, неутрална до леко алкална почва с pH приблизително между 6,5 и 8,0. Расте на сухи, песъчливи, глинести и уплътнени почви, стига да не задържат вода.
При отглеждане в саксия пресаждайте през март или октомври.
Подхранване
Подхранването е най-уместно през март и април, в началото на вегетацията, преди цъфтежа.
Резитба
Отстранявайте прецъфтелите цветове. След цъфтежа, през юни и юли, подрежете растенията, за да останат компактни.
Засаждане и сеитба
Засаждайте напролет или в началото на есента, на слънчево място с дренирана почва. Разсадът се засажда на открито през март, октомври и ноември.
Сеитба на открито се прави през февруари, март, септември и октомври. За разсад на закрито сейте през януари и февруари.
Зимуване
Карамфилът е предимно зимоустойчив и може да понесе до около -25 °C, а типичният зимен минимум у нас е около -6 °C. Основното при зимуване е почвата да е добре дренирана, за да не загниват корените. Периодът на покой е около декември и януари.
Размножаване
Карамфилът се размножава със семена, стъблени резници, чрез деление и чрез наслояване. Резници и деление се правят най-често от май до юли.
Болести и вредители
Най-честите проблеми са кореново гниене, гъбични листни петна и ръжда. Предпазвайте растенията от тях с пропусклива почва, умерено поливане и свободен въздух около тях. Зайците ядат карамфил, а елените обикновено го избягват.
Употреба
Карамфилът е подходящ за рязан цвят и привлича пчели и пеперуди, а за ларвите на някои молци е хранително растение. Цветовете се берат през май–юни.
Венчелистчетата на цветовете от органично отглеждани растения могат да се захаросват за украса на торти. Листата не бива да се ядат.
Безопасност
Слабо токсично за домашни любимци- Котки
- Леко токсично
- Кучета
- Леко токсично
- Коне
- Леко токсично
Карамфилът е леко токсичен за котки, кучета, коне и хора. Токсични са листата, които съдържат вещества, дразнещи стомашно-чревния тракт и кожата. Възможни симптоми са повръщане и лек дерматит, а при хората листата могат да причинят леко стомашно разстройство. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox

















































































