Artemisia dracunculus

Естрагонът се нуждае от пълно слънце. Подходящ е за билкова леха, за алпинеум и за саксия, включително на балкон.

Поливайте пестеливо. Растението е много устойчиво на суша и предпочита ниска влажност на въздуха. Влажното лято и мократа студена зима водят до залиняване.

По-обилно се полива през юли и август, когато е най-горещо.

Подхожда му суха, добре дренирана почва с неутрална реакция (pH приблизително 6–7,5), песъчлива, глинеста или чакълеста. Дренажът трябва да е свободен.

Пресаждайте или разделяйте туфата на всеки 2–4 години, за предпочитане през март.

Подхранването се прави през март, в началото на вегетацията.

През февруари изрежете растението до земята. През август го съкратете, за да се обнови растежът.

Засаждайте на слънце в добре дренирана почва през март, април или октомври. Разстоянието между растенията е около 45 см. Туфите се разделят на всеки 2–4 години.

Естрагонът е студоустойчив и понася температури до около −34 °C, а типичните зимни минимуми у нас са около −6 °C. През декември и януари растението почива, а надземната част засъхва. Там, където зимата е студена и влажна, го подрежете и го застелете с мулч.

Размножава се чрез разделяне на туфата, коренища, стъблени резници и семена. Разделянето и коренищата са подходящи през март, април и октомври.

Семената се сеят през март и април, а за разсад на закрито – през февруари. Ако искате кулинарния сорт, размножавайте растението чрез разделяне.

Залиняване през лятото: причината е влажно и топло време. Подобрете дренажа и проветряването.

Слаб вкус: вероятно растението е диво или от руския тип, а не френски естрагон. Отглеждайте кулинарния сорт чрез разделяне.

Дървенясал и тънък растеж: туфата не е разделяна. Разделяйте я на всеки 2–4 години.

Берат се листата и младите връхчета от април до септември.

Френският естрагон е класическа подправка за пилешко, риба и яйца, за сос Беарнез и за овкусяване на оцет. Дивите форми са безвкусни. Дивият вид традиционно се използва най-вече с лечебна цел.