Коприва
Urtica dioica · Urticaceae
Известно още като: обикновена коприва, коприва лечебна
Копривата (Urtica dioica), позната още като обикновена коприва или коприва лечебна, е многогодишно тревисто растение с бърз растеж. Лесна е за отглеждане, но силно се разпространява, затова мястото ѝ трябва да се избере внимателно. Подхожда на влажни, богати на хранителни вещества кътчета в градината.
- Светлина
- Слънце до полусянка, Полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–25 °C, мин. -30 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,9–2 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда копривата
Копривата е изправено, туфесто многогодишно растение с четвъртити стъбла, което достига около 90–200 см височина. Листата са срещуположни, яйцевидни, грубо назъбени, зелени, дълги от 3 до 20 см, със сърцевидна основа, заострен връх и парливи власинки. Затова работете с нея с ръкавици.
Цветовете са дребни, зеленикави или кафеникави, събрани в гъсти увиснали съцветия в пазвите на листата. Цъфтят от април до юли и се опрашват от вятъра. Растенията са двудомни. Плодовете са дребни овални орехчета, които се образуват в голямо количество. Под земята растението има пълзящи яркожълти коренища и столони, чрез които образува цели колонии.
В природата расте по влажни и богати на хранителни вещества места край потоци, канавки, ливади и горски поляни, както и по запустели терени.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Копривата расте от пълно слънце до лека полусянка. Най-добре се чувства на влажно, плодородно място, например в ъгъл на градината, край вода или в мокра низина. Тъй като расте силно, трябва ѝ отделено място, където няма да пречи на други растения.
Поливане
Копривата предпочита дълбока, влажна и богата почва и понася слабо засушаване. Лятото в България е горещо и сухо, затова от май до август поливайте по-често и по-обилно, като поддържате почвата равномерно влажна. През зимния покой, около декември и януари, допълнително поливане не е нужно.
Почва
Растението се справя с различни почви: хумусни, глинести, песъчливи и чакълести, но най-добре расте в богата на хумус и азот, влагозадържаща почва. На плодородна земя се развива най-силно.
Подхранване
Подхранване обикновено не е нужно. Копривата често е признак, че почвата е богата на хранителни вещества.
Подрязване
Подрязването се прави през март и през юли. Ако не искате растението да се самозасява, отстранявайте съцветията, преди да образуват семена.
Засаждане и сеитба
Засаждайте на открито през март и април или през октомври и ноември. Заради силното разрастване на коренищата е добре копривата да е в ограничена зона или с коренова преграда. Работете с ръкавици.
Сеитбата е през февруари и март или през октомври и ноември.
Зимуване
Копривата е студоустойчива и зимува на открито. През зимата надземната част загива до коренищата, а напролет растението изниква отново. Не е нужна специална защита.
Размножаване
Копривата се размножава със семена, чрез делене, с коренища и със стъблени резници. Подходящото време е февруари и март или октомври и ноември. Най-лесно е делението на коренищата, но те се разпространяват бързо, така че новите растения също трябва да са на ограничено място.
Чести проблеми
Основният проблем е неконтролираното разпространение. Причина са пълзящите коренища и самозасяването. Решението е да я отглеждате зад бариера или да премахвате съцветията преди узряване на семената. В някои райони копривата се смята за плевел, затова не я оставяйте да превземе съседни площи.
За пеперудите обаче е полезна: служи като хранително растение за гъсениците на червения адмирал, копривната пеперуда, дневното пауново око и други видове.
Беритба и употреба
Годни за ядене са младите листа и връхните млади леторасти. Берат се от февруари до май, винаги с ръкавици. Готвенето или запарването на листата в чай или супа премахва парливостта.
Копривата има дълга история на употреба в народната медицина, за чай и като влакнодайно растение.

































































