Латинка

Tropaeolum majus · Tropaeolaceae

Известно още като: настурция, индийско кресон

Латинка (Tropaeolum majus), позната и като настурция или индийски кресон, е бързорастящо едногодишно растение с кръгли листа и ярки фунийковидни цветове. Отглежда се лесно, а листата и цветовете ѝ са ядливи. За домашни любимци обаче може да е токсична.

Светлина: Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане: Умерени
Влажност: Умерена
Температура: 12–24 °C, мин. 2 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 0,2–3 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

Сеитба на закритоСеитбаЗасаждане на откритоПовече водаЦъфтежБеритбаПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда латинката

Латинката е тревисто растение от семейство Tropaeolaceae. Произхожда от Андите в Южна Америка, от Боливия на север до Колумбия, но точният ѝ див произход е неясен, защото видът е култивиран и вероятно хибриден. Днес е натурализирана в много топли региони по света.

Височината варира от 20 до 300 см, а ширината от 30 до 150 см. Има ниски, туфести форми и пълзящи или катерливи форми с дълги стъбла, които се точат по опори, насипи и краища на саксии. Растежът е бърз.

Листата са големи, почти кръгли, щитовидни, като чадърчета, на дълги дръжки, с бледи лъчисти жилки и гладък ръб. Някои сортове са мраморни или шарени. Цветовете са фунийки с пет венчелистчета, широки 2,5–6 см, с дълга задна шпора за нектар. Леко ухаят, могат да са единични или на китки и често са по-тъмни в основата. Срещат се в жълто, оранжево, червено, розово, кремаво и бяло.

Плодът е разделен на три дяла, широк около 2 см, и във всеки дял има по едно едро семе, дълго 1–1,5 см. Латинката се самосява лесно и в някои региони се е разпространила като инвазивен вид; такива са например Хаваите и остров Лорд Хау.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Латинката цъфти най-добре на пряко слънце. При горещо лято лека следобедна сянка ѝ помага. Подходяща е за алпинеум, като почвопокривно растение, за саксии и за балкон, а цветовете стават и за рязане. Привлича пеперуди и опрашители.

Поливане

Поливайте умерено. Растението понася суша и липса на грижи, но цъфти най-добре при равномерна влага. Избягвайте преовлажняване и застояла вода.

Поливайте по-често от май до август. Юли и август са периодът на покой на растението, а цъфтежът му е през април–юни и през октомври–ноември.

Почва

Най-подходяща е бедна до средна, добре дренирана почва: суглинеста, песъчлива или чакълеста. В богата почва латинката дава листа за сметка на цветовете.

Наторяване

Торете малко или изобщо не. Допълнителният тор засилва листната маса и намалява цъфтежа.

Сеитба и засаждане

Семената са едри. Сейте ги директно на мястото или на закрито, но само когато опасността от слани е отминала. Разсадът се изнася навън едва след края на студовете.

За нашия климат сеитбата е през март, април и октомври, а на закрито – през февруари. Разсаждането е през март и април.

Зимуване

Латинката не е студоустойчива и слана я убива. Най-ниската температура, която понася, е около 2 °C, а типичният зимен минимум тук е около −6 °C, така че на открито не презимува. Отглежда се като едногодишно растение, а семената се запазват за следващия сезон.

Размножаване

Латинката се размножава със семена.

Проблеми

Могат да се появят листни въшки, брашнести червеи, бялокрилки и гъсеници на зелевата пеперуда.

Много листа и малко цветове: причината е излишен азот или богата почва. Спрете торенето и отглеждайте растението на по-бедна почва и на пълно слънце.

Лепкави, завити листа: това е нашествие от листни въшки. Измийте ги с вода или използвайте инсектициден сапун.

Почерняло растение след студена нощ: това е измръзване. Сейте или разсаждайте само след последната слана.

Беритба и употреба

Ядливи са листата, цветовете, цветните пъпки, семенните шушулки и семената. Вкусът е лютив, подобен на кресон. Цветовете и листата отиват в салати, а мариновани зелени шушулки заместват каперсите.

Бере се през април–юни и октомври–ноември, когато растението цъфти.

Традиционно в Южна Америка се използва заради предполагаеми антибиотични свойства, а в Европа – при инфекции на пикочните и половите пътища.