Синя метличина (Centaurea cyanus) в цъфтеж

Снимка: Hannes Flo from Austria, CC BY 2.0, Wikimedia Commons

Снимка: gailhampshire from Cradley, Malvern, U.K, CC BY 2.0, Wikimedia Commons

Снимка: Bernd Trommer, CC BY 4.0, Wikimedia Commons

Снимка: Sciencia58, CC0, Wikimedia Commons

Снимка: houroumono, CC BY 2.0, Wikimedia Commons

Снимка: Sdjurovic, CC0, Wikimedia Commons

Едногодишни цветя

Метличина

Centaurea cyanus · Asteraceae

Известно още като: синя метличина, метличина синя

Безопасно за котки и кучета · детайли ↓

Метличината (синя метличина, Centaurea cyanus) е едногодишно тревисто растение от семейство Asteraceae, познато с небесносините си цветове. Лесна е за отглеждане, обича слънцето, понася бедна почва и привлича опрашители. Подходяща е за градината, за саксия и за букети.

Светлина: Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане: Умерени
Влажност: Умерена
Температура: 12–24 °C, мин. -10 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 0,2–1 m

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПодрязванеПовече водаЦъфтежБеритбаПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда метличината

Метличината е изправено, разклонено едногодишно растение с тънки сиво-зелени стъбла. Расте умерено бързо и достига от 20 до 100 cm на височина. Листата са разположени последователно, тесни и ланцетни, дълги 3–10 cm, сиво-зелени и покрити с мъхести власинки. Долните понякога са нарязани на дялове.

Цветовете са сини, а има форми с розови, бели и лилави цветове. Плодовете са дребни сламеножълти семенца (около 3,5 mm) с туфа къси власинки.

Растението е родом от умерения пояс на Европа и източното Средиземноморие, включително Балканите, Гърция, Италия и Турция. Расте естествено в житни ниви, по межди, край пътища и в ливади, но в обработваемите земи вече се среща рядко. Самозасява се лесно и на места извън Европа се е превърнало в плевел.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Метличината иска пълно слънце. На прекалено засенчено място стъблата полягат и растението се разпилява. Ако мястото не е напълно огрято, подпрете стъблата с колчета.

Поливане

Предпочита средна влажност, но след вкореняване понася сухи периоди. Поливайте умерено, а през май и юни, когато растението цъфти активно, давайте малко повече вода. Не преовлажнявайте почвата, защото при влага се развиват гниене и други болести.

Почва

Расте добре в обикновена градинска (глинесто-песъчлива) или универсална почва. Важното е да е добре дренирана. Предпочита неутрална до леко алкална реакция, с pH приблизително между 6,6 и 7,8. Понася и бедна почва.

Торене

Метличината се нуждае от малко тор или от никакъв. В бедна почва тя пак се развива добре.

Подрязване

Премахвайте прецъфтелите цветове. Така цъфтежът се удължава и се ограничава самозасяването, което при метличината е силно. Подрязването е уместно през юни и юли. Ако искате, оставете част от семенните главички през есента като храна за птиците.

Сеитба и засаждане

Сейте семената на дълбочина около 1 cm. Подходящото време е февруари и март, а в мек климат като нашия и през октомври и ноември. Разсадът се изнася на постоянно място през февруари и март. Проредете растенията на 20–30 cm един от друг, като разстоянието от около 25 cm е добър ориентир.

Зимуване

Метличината е едногодишна и след цъфтежа завършва жизнения си цикъл. Растенията, посети наесен, зимуват като разсад в мек климат. Растението е студоустойчиво и издържа до около -10 °C, което е повече от обичайните зимни минимуми у нас. Периодът на покой е през август и септември.

Размножаване

Метличината се размножава само със семена. Те се събират от узрелите главички или просто се оставят да паднат и да поникнат сами.

Чести проблеми

Полегнали стъбла се получават от прекалено много сянка или липса на опора. Решението е повече слънце или колчета.

Нежелани самосевки се появяват заради изобилното самозасяване. Премахвайте прецъфтелите цветове навреме.

От неприятелите се срещат листни въшки. Възможни болести са увяхване, гниене и ръжда.

Беритба и употреба

Цветовете са годни за ядене. Венчелистчетата се ползват като цветна украса на ястия и в чайове. Метличината е подходяща и за рязан цвят. Берете цветовете от април до юли.

Растението привлича пеперуди, опрашители и семеядни птици, а елените не го докосват.

Безопасност

Безопасно за котки и кучета

Котки: Нетоксично
Кучета: Нетоксично
Коне: Нетоксично

Метличината не е токсична за котки, кучета, коне и хора. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение попитайте ветеринар или лекар.

Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox