Черен орех
Juglans nigra · Juglandaceae
Известно още като: американски орех
Черният орех (Juglans nigra, още американски орех) е едро широколистно дърво от Северна Америка, което се отглежда и заради сянката, и заради ядките. Расте бързо и е напълно студоустойчиво, но корените му отделят юглон, който вреди на много съседни растения, затова мястото се избира внимателно.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–28 °C, мин. -33 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 15–40 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда черният орех
Листопадно дърво, което обикновено достига 15–40 м височина. В гора има висок прав ствол, а на открито - по-къс ствол и широка, заоблена, разкрита корона. Расте бързо.
Листата са големи, перести, дълги 30–60 см, с 15–23 назъбени листчета. Появяват се късно напролет и окапват рано, а наесен жълтеят. През април и май дървото цъфти: висящи жълтозелени мъжки реси и къси женски съцветия на връхчетата на клонките. Растението е еднодомно, опрашва се от вятъра, а цветовете и листата ухаят.
Плодът е кръгла ядка в месеста жълтозелена обвивка, която силно оцветява. Узрява наесен, а твърдата тъмна черупка крие ядлива ядка. Естествено расте в Централна и Източна Северна Америка, от южно Онтарио до Джорджия и северна Флорида и на запад до Тексас, обикновено в богати речни долини и влажни долни склонове.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Черният орех иска пълно слънце, но понася и полусянка. На дълбока сянка не се развива добре.
Той е дърво за открито и издържа зимни минимуми до около -33 °C, така че студът не е проблем. Дръжте го далеч от лехи с чувствителни растения, защото корените му отделят юглон.
Поливане
Предпочита влажна, плодородна почва, като нуждата от вода е умерена. Младите дървета се нуждаят от по-редовна поливка, а възрастните са доста устойчиви на суша.
През най-горещите месеци - юни, юли и август - поливайте повече, особено при продължителни горещини.
Почва
Подхожда му дълбока, богата, влажна, но добре дренирана почва. Расте в глинеста, песъчлива, хумусна и песъчливо-глинеста почва, като обикновено най-добре се чувства при pH между 5,5 и 7,5. На бедни терени растежът е слаб.
Поради много дълбокия главен корен не е подходящ за саксия и не се пресажда лесно.
Засаждане
Засаждайте го докато е младо, тъй като дълбокият корен затруднява пренасянето на по-големи дръвчета. Подходящото време е февруари, март, ноември и декември.
По-далеч от дървото трябва да останат домати, азалии и ябълки - те са чувствителни към юглона.
Подхранване
Подхранването се прави през март. На бедни, неплодородни терени дървото расте слабо, затова богатата почва е по-важна от допълнителните торове.
Резитба
Резитбата се прави в покой - през декември и януари.
Зимуване
Напълно студоустойчив е и не се нуждае от защита. Дървото почива през декември, януари и февруари.
Размножаване
Размножава се със семена и чрез присаждане. Сеитбата и размножаването са през октомври и ноември.
Проблеми и вредители
Най-честият проблем е юглонът: ако съседни растения увяхват или загиват, причината е в корените и окапалите листа. Отглеждайте под дървото устойчиви растения, а чувствителните култури засаждайте далеч.
Сред вредителите са орехова гъсеница, бяла американска пеперуда, орехова муха на обвивката, ореховият хоботник, плодовата оръфалка и листните въшки. Червеи в обвивката на плодовете означават личинки на мухата - премахвайте заразените обвивки веднага.
Сред болестите се срещат болестта на хилядата язви, европейският рак и антракнозата.
Беритба и употреба
Ядките се берат през септември и октомври. Ядливата част е ядката, с изразен силен вкус. Твърдата черупка и обвивката, която оцветява, правят обработката трудна.
Обвивката дава кафява боя. Растението традиционно е използвано от местните американци с лечебна цел.
Безопасност
Токсично за домашни любимци- Котки
- Нетоксично
- Кучета
- Токсично
- Коне
- Токсично
Токсичното вещество е юглонът. Той се съдържа в мухлясали ядки и обвивки, в дървесни стърготини, в корените и в листата. За котки дървото е нетоксично, за кучета и коне е токсично, а за хора - леко токсично. Кучета, изяли мухлясали ядки или обвивки, може да получат тремор и гърчове. Конете, изложени на стърготини, може да развият ламинит и колики. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет; при съмнение попитайте ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox







































































