Японска слива
Prunus salicina · Rosaceae
Известно още като: китайска слива
Японската слива (Prunus salicina), позната и като китайска слива, е малко широкоразклонено дърво с бял цъфтеж рано напролет и сочни плодове през лятото. При вашия климат, с горещо и сухо лято и меки зими, тя се отглежда на открито. Най-много внимание изисква ранният цвят, който може да пострада от късни пролетни слани.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 15–28 °C, мин. -28 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 4–12 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда японската слива
Това е дребно, заоблено, листопадно дърво с червеникавокафяви до пурпурни клони. Расте с умерено темпо и обикновено достига 4–12 m височина и 3–6 m ширина.
Листата са прости, продълговати до тясно обратнояйцевидни, дълги 6–12 cm, с назъбен ръб, отгоре тъмнозелени и лъскави. Бялите цветове са петлистни, около 2 cm в диаметър, събрани по три. Разтварят се в началото на пролетта, преди листата или заедно с тях.
Видът произхожда от Китай (включително Тайван), руския Далечен изток, Манджурия и Виетнам. В природата расте по редки гори, горски краища, храсталаци, пътеки и край планински потоци на 200–2600 m надморска височина. Днес се отглежда по целия свят.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
За добро плододаване японската слива се нуждае от пълно слънце. Понася и лека полусянка, но плодовете са най-добри на слънчево място. Изберете защитен ъгъл, където цветовете няма да бъдат изложени на студени въздушни течения.
Поливане
Нуждата от вода е умерена. Почвата трябва да е влажна, но никога блатиста. През най-горещите месеци, от май до август, поливайте по-често, особено когато дърветата са млади и плодовете се наливат.
Почва
Предпочита плодородна глинеста почва (песъчливо-глинеста тип loam), влажна, но добре дренирана. Понася както кисела, така и алкална реакция. Тежките, заседяващи във вода участъци не са подходящи.
Торене
Подхранването се прави в края на зимата и началото на пролетта, през февруари и март, преди дървото да тръгне във вегетация.
Резитба
Подходящите месеци за резитба са юли и август, след прибиране на реколтата. Целта е да се поддържа заоблената форма на короната.
Засаждане и опрашване
Засаждайте на защитено слънчево място есента или в началото на пролетта. При вашите меки зими подходящите месеци са ноември, декември, януари и февруари.
Повечето сортове се нуждаят от опрашител, затова вземете предвид втори сорт наблизо. Цветът привлича опрашители и пеперуди.
Зимуване и защита от слани
Дървото е студоустойчиво и издържа до около -28 °C, а типичният зимен минимум при вас е около -6 °C, така че зимата сама по себе си не е проблем. Уязвим е ранният цвят: късните пролетни слани могат да го повредят. През февруари и март следете прогнозата и при нужда защитете цъфтящите клони.
Размножаване
Размножава се чрез присаждане или от семе. Сортовите дървета се получават чрез присаждане, защото при семенното размножаване не се запазват свойствата на сорта.
Беритба и употреба
Плодовете зреят през юни, юли и август. Зрелите сливи се ядат пресни, използват се за сладка и за сушене. Костилките не се ядат.
Безопасност
Токсично за котки и кучета- Котки
- Токсично
- Кучета
- Токсично
- Коне
- Токсично
Листата, стъблата и семената (костилките) съдържат цианогенни гликозиди. Те са токсични за котки, кучета и коне, а за хора са леко токсични. Увяхнали листа и натрошени костилки отделят цианид. Признаци: разширени зеници, затруднено дишане, тухленочервени венци и шок. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox







































































