Обикновена круша
Pyrus communis · Rosaceae
Известно още като: Pyrus domestica
Обикновената круша (Pyrus communis), позната и просто като круша, е листопадно дърво от семейство Розоцветни. Отглежда се заради сочните плодове и белия пролетен цъфтеж. Расте на открито, понася студове до около -28 °C и иска слънчево място, дълбока почва и втори сорт наблизо за опрашване.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 15–25 °C, мин. -28 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 12–15 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда обикновената круша
Крушата е многогодишно листопадно дърво, което обикновено достига 12–15 m височина и 7,5–10,5 m ширина. Короната е закръглена, а формата на дървото е изправена до разперена. Плодовете се образуват върху къси плодни клонки (шпори).
Листата са прости, овални, лъскаво зелени, дълги 3–10 cm, със ситно назъбен ръб. Наесен придобиват жълт цвят. През март и април се появяват бели, ароматни цветове с пет венчелистчета, събрани в щитовидни съцветия, с диаметър 2,5–7 cm.
Плодът е ядлива хрущялка, обикновено във формата на капка и над 7 cm дълга. Размерът и цветът са различни според сорта: от зелено и жълто до червено и кафяво. Кореновата система е дълбока и разклонена, а силата на растежа зависи от подложката.
По естествено местообитание крушата е родом от Европа, Кавказ и Западна Азия до северен Ирак. Расте по края на гори, в храсталаци и живи плетове върху добре дренирани почви, а днес се отглежда в градини и овощни насаждения по целия свят. Цветовете привличат пчели, пеперуди и мухи, а дърветата привличат пойни птици.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
За добра родовитост крушата има нужда от пълно слънце. Изберете открито, огряно място и имайте предвид размерите на възрастното дърво: то заема доста място както във височина, така и в ширина.
Поливане
Нуждата от вода е умерена. Младите дръвчета се поливат редовно, а възрастните понасят по-кратки сухи периоди. Все пак толерантността към засушаване е ниска, затова през май, юни, юли и август, когато лятото е горещо и сухо, поливайте по-често.
Почва
Най-добре се чувства в дълбока, плодородна и добре дренирана глинеста почва (хумусна). Понася и тежки глинести, и песъчливи почви, стига да не заблатяват. Подходящата киселинност е с pH между 6 и 8.
Подхранване
Крушата има високи изисквания към плодородието на почвата. Мулчирайте с компост и подхранвайте в края на зимата и началото на пролетта, през февруари и март.
Подрязване
Подрязвайте през зимата, през декември, януари и февруари. Целта е да се поддържа отворен скелет на короната и да се стимулира образуването на плодни клонки.
Засаждане
Засаждайте есента или в началото на пролетта на слънчево място. За този пазар подходящите месеци са ноември, декември, януари и февруари.
За добро опрашване комбинирайте два съвместими сорта. Без подходящ опрашител плодовата завръзка често е слаба.
Зимуване
Крушата е напълно студоустойчива и не се нуждае от укриване. Зимният студ е необходим, за да даде плод. Периодът на покой е през декември и януари.
Размножаване
Размножава се чрез присаждане или от семе. Сортовите дървета се получават чрез присаждане, като подложката определя силата на растежа. Подходящи месеци са януари, февруари и юли.
Вредители и болести
Сред вредителите са крушовата бълха, ябълковият плодов червей и дървоядите. Болестите, които засягат крушата, са бактериалното изгаряне, антракнозата, раковите заболявания, струпясването и брашнестата мана.
Почерняли, като обгорели връхчета означават бактериално изгаряне. Отрежете засегнатите клони доста под видимата повреда и избирайте устойчиви сортове.
Тъмни, корави петна по плодовете и листата са признак на струпясване. Събирайте окапалите листа и подрязвайте така, че короната да се проветрява.
Слаба плодова завръзка обикновено означава липса на съвместим опрашител. Засадете втори сорт наблизо.
Лепкави, завити листа сочат крушова бълха. Подкрепяйте естествените ѝ врагове и действайте рано.
Беритба и употреба
Плодовете се берат през юли, август и септември. Крушите се ядат пресни или сготвени, влагат се в пайове и се поднасят към месо. От тях се прави и ферментиралото питие perry, а чрез дестилация – ракия.







































































