Sorbus aucuparia
Rosaceae
Известно още като: птицеловна офика, червена офика, Птицеловна брекиня
Sorbus aucuparia, известна още като офика, птицеловна офика или червена офика, е дребно листопадно дърво с бял цъфтеж напролет и ярки червено-оранжеви плодове в края на лятото. Студът не ѝ пречи, но горещите и сухи лета са по-трудни за нея, затова изборът на място е решаващ.
- Светлина
- Пълно слънце, Слънце до полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 10–22 °C, мин. -36 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 5–15 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда офиката
Sorbus aucuparia е дърво от семейство Розоцветни с тънък ствол и разкрита, закръглена корона. Често расте с няколко стъбла. Достига височина от 5 до 15 m.
Листата са сложни, перести, с 9–15 назъбени листчета, отгоре тъмнозелени, отдолу сивкави. Напролет, около април–юни, се появяват гъсти щитовидни съцветия от дребни кремаво-бели цветове с неприятна миризма. Плодовете са дребни, около 1 cm, червено-оранжеви и узряват от август до октомври. Есента листата често пожълтяват, зачервяват се или стават лилави.
Видът е разпространен в по-голямата част от Европа, от Исландия и Британските острови до Русия, както и в части от Азия и Северна Африка. В природата расте по планински склонове, горски окрайнини и пустеещи терени.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Офиката предпочита пълно слънце, но понася и умерена сянка. При горещо и сухо лято е по-добре да я посадите на хладно и влажно място, а не на прегрято и сухо. Пазете я от уплътнена почва и от жега.
Имайте предвид, че корените са широко разпростиращи се и дълбоки, а дървото може да издънва от корена.
Поливане
Нуждае се от умерена влага. Почвата трябва да е влажна и хладна, а сушата понася лошо. В месеците юни, юли и август поливайте по-често, защото при горещо и сухо лято недостигът на вода е основният риск.
Почва
Най-добра е влажна, леко кисела и добре дренирана почва, богата на хумус. Подходящи са и глинеста, и песъклива почва, стига да не се уплътнява. Оптималното pH е приблизително между 5,0 и 6,5.
Подхранване
Подхранването се прави през март, когато дървото започва вегетация.
Резитба
Резитбата се прави през декември, януари и февруари, докато дървото е в покой. Ако забележите изгорели връхчета на клонките, отрежете засегнатите леторасти доста под видимото увреждане.
Засаждане
Засаждайте на хладно, влажно и слънчево място, далеч от горещи и влажни лета. Подходящи месеци за засаждане са ноември, декември, януари и февруари.
Офиката може да се сее през октомври и ноември.
Зимуване
Дървото издържа температури до около -36 °C и при типичните зимни минимуми в България не се нуждае от защита. Зимата е периодът му на покой.
Размножаване
Подходящото време за размножаване е октомври и ноември, когато се прави и сеитбата.
Проблеми и вредители
Сред вредителите се срещат листни въшки, листосмукачи, щитоносни въшки и дървесинници. По-често се появяват болести като бактериален пригор, струпясване, рак по кората, коренов рак, брашнеста мана и ръжда.
Изгорели листа по върховете на клоните сочат бактериален пригор: режете засегнатите леторасти доста под увреденото. При окапване на листата, свързано със струпясване, съберете окапалите листа и подобрете проветряването на короната. Ако дървото постепенно запада на горещо и сухо място, причината най-често е жегата и уплътнената почва. Посадете го на хладна, влажна и рохкава почва.
Беритба и употреба
Плодовете се берат през август и септември. Сурови са горчиви, но горчивината намалява след замразяване или варене. Използват се за желе, сладко, сироп, вино или като гарнитура към дивеч.
Плодовете традиционно се използват при респираторни оплаквания, настинки, ревматизъм и подагра. Те са храна за много видове птици, а цветовете привличат опрашители.







































































