Левурда

Allium ursinum · Amaryllidaceae

Известно още като: див чесън, мечи лук, Див лук

Левурдата, позната и като див чесън или мечи лук, е горско растение, което напролет покрива земята с яркозелени листа и бели цветове. Отглежда се лесно, стига да ѝ осигурите сянка и влажна почва. Лятото прекарва в покой под земята.

Светлина: Сянка, Полусянка
Поливане: Умерени
Влажност: Умерена
Температура: 8–18 °C, мин. -25 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 20–50 cm

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежБеритбаПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда левурдата

Левурдата (Allium ursinum) е многогодишно луковично растение от семейство Amaryllidaceae. Расте диво в Европа и Азия, от Ирландия на изток до Кавказ, и се среща в по-голямата част от умерена Европа. Естествено расте във влажни широколистни гори на леко кисели до неутрални почви и се смята за показател за стари гори.

Растението достига на височина 20–50 см. Листата са яркозелени, широко ланцетни до елипсовидни, до 25 см дълги, всяко на собствена дръжка, и миришат на чесън. Цветовете са бели, звездовидни, с шест венчелистчета, широки 16–20 мм, събрани по 6–20 в чадърче на триръбеста дръжка. Миришат приятно и привличат пчели. Туфите образуват пролетен килим, преди дърветата да се разлистят, а към лятото надземната част изсъхва.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Левурдата е горско растение и се чувства добре на сянка или в полусянка. Слънце ѝ е нужно само в ранна пролет, преди дърветата да се разлистят, затова е подходяща за място под листопадни дървета и храсти. Може да се използва и като почвопокривно растение.

Поливане

Поддържайте почвата равномерно влажна през пролетния растеж. През февруари, март и април поливайте повече. По време на лятния покой растението понася и по-суха почва, но като цяло устойчивостта му на суша е ниска.

Почва

Подхожда ѝ хумусна, влажна, но добре дренирана почва, например суглинеста. Листният хумус помага да се доближите до горската среда, в която расте естествено.

Подхранване

Левурдата се подхранва през ноември. Добра основа е листният хумус, който освен това поддържа почвата влажна.

Подрязване

Левурдата не се подрязва. Оставете листата да изсъхнат сами, когато растението навлезе в покой.

Засаждане

Луковиците се садят наесен, през октомври и ноември, на дълбочина 5–8 см, на сенчесто и влажно място. Туфите могат да се разделят веднага след цъфтежа. Семената се сеят през септември и октомври.

Имайте предвид, че левурдата може да се разраства агресивно, затова ѝ отделете място, където разрастването няма да пречи на други растения.

Зимуване

Левурдата е напълно студоустойчива и според данните понася температури до около -25 °C, а типичните зимни минимуми у нас са около -6 °C. През зимата луковиците почиват под земята и не се нуждаят от защита.

Размножаване

Размножава се със семена и чрез разделяне на туфите. Разделянето е удобно след цъфтежа, около май, или наесен, през октомври.

Беритба и употреба

Листата се берат от февруари до април. Ядливи са листата, цветовете и луковиците. Листата се ядат сурови в салати, готвени като зеленчук или се превръщат в песто и ароматизирано масло.

Берете внимателно, защото съществуват токсични растения, които приличат на левурда. Преди да я консумирате, се уверете, че сте я разпознали правилно. Според данните ранните келтски, германски и римски лечители са я смятали за лековито растение (herba salutaris).