Шафранов минзухар
Crocus sativus · Iridaceae
Известно още като: шафран
Шафрановият минзухар (шафран, Crocus sativus) е луковично растение, което цъфти през есента и дава подправката шафран. В България може да се отглежда на открито, стига да има слънце и добре дренирана почва. Най-често загива от застояла влага и от гризачи.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Ниски
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 10–25 °C, мин. -15 °C
- Трудност
- Средно взискателно
- Височина
- 10–30 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда шафрановият минзухар
Шафрановият минзухар е многогодишно растение с луковица, високо около 10–30 cm. Листата са тесни, линейни, тревисти, зелени, стоят изправени и достигат до 40 cm. Обикновено са 5–11 на брой и се появяват около цъфтежа. Към края на пролетта засъхват.
Цветовете са единични, чашковидни, в лилав до виолетов оттенък, с шест венчелистчета и три дълги червено-оранжеви близалца. Цъфтежът продължава около две седмици наесен. Растението е стерилно и не връзва плод. Не се среща в дивата природа. Смята се, че е триплоиден култивар, възникнал вероятно в Южна Гърция от Crocus cartwrightianus. Луковиците се размножават всяка година и обикновено траят 3–5 години.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Шафранът има нужда от пълно слънце. Това е особено важно напролет, когато листата изграждат новата луковица за следващата година. На сянка луковиците остават дребни и растенията често не цъфтят.
Подходящ е за слънчеви лехи и алпинеуми, а също и за саксии и балкон.
Поливане
Нуждата от вода е ниска. Когато растежът започне наесен, през септември и октомври, поливайте по-често, но умерено. През лятната почивка (юни, юли и август) почвата трябва да е суха.
Прекомерната влага е основният риск за луковиците, затова при съмнение поливайте по-рядко.
Почва и разделяне на луковиците
Нужна е добре дренирана почва: песъклива или глинесто-песъчлива, с умерено количество органика. В мокра почва луковиците загниват.
На всеки 3–4 години, след като листата изсъхнат (юни–юли), изкопайте луковиците и ги разделете.
Подхранване
Подхранването се прави през февруари и март. Почвата трябва да остане с умерено количество органика, но без излишна влага.
Засаждане
Засаждайте луковиците през август и септември, на дълбочина около 10 cm и на разстояние около 10 cm една от друга. Изберете слънчево място с добър дренаж. Ако почвата ви е тежка, направете повдигната леха с едър пясък или чакъл.
Подрязване
Листата не се режат, докато не пожълтеят сами. Докато са зелени, те подхранват луковицата за следващия сезон.
Зимуване
Шафранът е студоустойчив и зимува в земята. Издържа до около −15 °C, а типичният зимен минимум у нас е около −6 °C. В по-влажни райони го засаждайте в повдигната, много добре дренирана леха.
Размножаване
Размножава се чрез разделяне на луковиците през юни и юли. Новите луковици се образуват всяка година, така че туфата се разраства сама.
Проблеми
Загниване на луковиците: причината е мокра или лошо дренирана почва. Засадете ги в повдигнати, чакълести лехи.
Изядени луковици: работа на гризачи (мишки, катерици). Засаждайте в телени кошници.
Липса на цъфтеж: причината са твърде дребни луковици или сянка. Използвайте едри луковици и слънчево място.
Петна по цветовете: появяват се при влажно време по време на цъфтежа и са от гъбично заболяване. Берете цветовете навреме.
Среща се и гниене на корените.
Беритба и употреба
Цъфтежът е през октомври и ноември и тогава се бере. Близалцата се късат на ръка, около средата на сутринта в дните, когато цветовете са разцъфнали.
Изсушените близалца са подправката шафран, която оцветява и овкусява храната. Нужни са 50 000–75 000 цветя за около 450 g, затова малка леха дава съвсем малко количество.
Традиционно се използва в азиатската медицина, като се съобщават ефекти, повдигащи настроението.

















































































