Цъфнал минзухар (Crocus) с лилави цветове в тревата

Снимка: oenothera95, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: M. Whitson, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: M. Whitson, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: oenothera95, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Mario Zuti, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Mario Zuti, CC BY 4.0, iNaturalist

Луковични цветя

Минзухар

Crocus · Iridaceae

Известно още като: минзухари

Минзухарът (Crocus) е ниско туфесто растение с луковици (грудки), което цъфти в края на зимата и началото на пролетта. Лесен е за отглеждане, понася студ и се разраства в тревните площи и в цветните лехи. Подходящ е и за алпинеум, саксии и балкон.

Светлина: Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане: Ниски
Влажност: Ниска
Температура: 5–18 °C, мин. -30 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 5–15 cm

Видове и сортове

Шафранов минзухар

Crocus sativus

Пълно слънце
Ниски

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

Засаждане на откритоПресажданеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда минзухарът

Минзухарите са род ниски растения от семейство Перуникови (Iridaceae), с височина обикновено 5–15 см и подобна ширина. Растат на туфи от кълбовидни грудки с влакнести корени, които издърпват грудката надолу в почвата.

Листата са тесни, тревисти, със светла сребриста ивица по средата. Появяват се заедно с цветовете или след тях. Цветовете са единични, чашковидни, с шест околоцветни листчета и оранжево-жълти близалца. Срещат се в жълто, лилаво, виолетово и бяло. Нощем и в мрачно време цветовете се затварят.

Плодът е кутийка, която узрява на нивото на земята. В природата родът е разпространен от Средиземноморието и южна и централна Европа през Близкия изток и Централна Азия до Западен Китай, в гори, храсталаци и ливади от морското равнище до алпийската тундра.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Минзухарът расте на пълно слънце или на полусянка. Добре е да го засадите под листопадни дървета, защото цъфти преди те да се раззеленеят. Подходящ е за тревни площи, цветни лехи и алпинеуми.

Поливане

През растежа и цъфтежа, около януари, февруари и март, почвата се поддържа леко влажна. След това растението преминава в покой и през лятото се държи сухо. Покоят обикновено продължава от юни до септември, а умерената устойчивост на суша е достатъчна, стига почвата да не е заводнена.

Почва и разделяне

Подхожда му песъклива, добре дренирана почва с малко компост, както и чакълеста или богата на хумус почва. Избягвайте тежките глини.

Прекалено нагъстените туфи се изкопават и разделят приблизително на всеки четири години. Подходящото време е юни и юли.

Подхранване

Подхранва се през февруари, когато растението е в растеж.

Засаждане

Луковиците се засаждат през октомври и ноември, на около 6 см дълбочина и на около 5 см една от друга. Ако гризачите са проблем, засадете малко по-дълбоко или покрийте мястото с телена мрежа.

Резитба и листа

Не режете листата, докато не изминат около шест седмици след цъфтежа. През това време растението събира сили за следващата година.

Зимуване

В почвата минзухарът е напълно студоустойчив и не се нуждае от покриване. При отглеждане в саксии пазете луковиците от заливане с вода.

Размножаване

Размножава се чрез делене на туфите и чрез дъщерни луковици, като най-подходящи са юни и юли. Възможно е и размножаване от семена.

Проблеми

Луковиците могат да бъдат изровени или да изчезнат, когато ги нападнат катерици и други гризачи. Помагат телена мрежа или по-дълбоко засаждане. Сред вредителите са още мишки, полевки, листни въшки, охлюви и акари.

Меките, загниващи луковици са признак на гъбно гниене при мокра почва. Подобрете дренажа и изхвърлете засегнатите луковици. Възможни болести са още сива плесен, фузариоза, мана, ръжда и вируси.

Употреба

Шафранът са изсушените близалца на Crocus sativus и е една от най-скъпите подправки. Като ядливи части се посочват още близалцата и варените грудки.

Минзухарът е ранен източник на нектар и цветен прашец за пчелите.