Кокиче

Galanthus nivalis · Amaryllidaceae

Известно още като: обикновено кокиче, кокичета

Кокичето е малко луковично растение, което цъфти още в края на зимата, когато градината е почти гола. Лесно е за отглеждане и с времето образува гъсти туфи. Най-добре се чувства под листопадни дървета, където пролетта му дава светлина, а лятото сянка.

Светлина: Полусянка, Слънце до полусянка
Поливане: Умерени
Влажност: Умерена
Температура: 5–15 °C, мин. -35 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 7–15 cm

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПресажданеПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Какво представлява кокичето

Кокичето (Galanthus nivalis), познато и като обикновено кокиче или просто кокичета, е многогодишно луковично растение от семейство Амарилисови. Високо е 7–15 см и расте на туфи, които се разширяват чрез дъщерни луковици и самосев, докато образуват истински килими. Растежът е умерен.

Листата са две или три, линейни, тревисти, сиво-зелени и излизат от основата. Няколко седмици след цъфтежа те изсъхват. Цветчето е единично, увиснало, камбановидно и бяло. Трите външни листчета са по-дълги, а по-късите вътрешни са със зелен белег. Ароматът е слаб. Цъфтежът е от януари до март.

Плодът е почти кълбовидна кутийка със светли семена. Те имат придатък, който привлича мравките, а те разнасят семената. Кокичето е ранен източник на нектар за пчелите, а елените не го закачат.

Диворастящо се среща в Европа от Испания до Украйна, включително в Италия, на Балканите, в Гърция и Турция. Расте в широколистни гори, по сенчести склонове и във влажни ливади.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Подхожда му полусянка или слънце до полусянка. През пролетта понася и пряко слънце, ако е под листопадни дървета, които го засенчват през лятото. Най-подходящо е за естествени кътове, под дървета и храсти, както и за скални градини.

Поливане

Нуждата от вода е умерена. През вегетацията почвата трябва да е влажна, а от януари до март, по време на цъфтежа, поливайте малко повече, ако времето е сухо. Кокичето понася и временно преовлажняване.

Не понася суша и изпичане през лятото. Периодът на покой е от юни до септември, затова изберете място, където почвата не се прегрява и не изсъхва напълно.

Почва и разделяне на туфите

Търси хумусна, добре дренирана, но задържаща влага глинеста почва. Подходящото pH е от 6,0 до 8,0, така че понася и алкални почви.

Когато туфата се сгъсти, изкопайте я и я разделете малко след цъфтежа, докато листата са още зелени. Обикновено това се прави през март.

Подхранване

Подхранвайте през февруари и март, когато растението е в разгара на растежа и цъфтежа.

Резитба

Кокичето не се реже. Оставете листата да изсъхнат сами, за да върнат сили в луковицата. Когато са напълно изсъхнали, около май, можете да ги почистите.

Засаждане

Луковиците се садят наесен, през октомври и ноември, на дълбочина 5–8 см. Друг вариант е да засадите туфи, разделени „в зелено“ след цъфтежа. Най-добре е в естествени кътове, под дървета и в тревни площи.

Можете да го отглеждате и в съд, като му осигурите хумусна, дренирана, но влажна почва.

Зимуване

Кокичето е напълно студоустойчиво. Издържа до около -35 °C, а типичните зимни минимуми при нас са около -6 °C, така че не се нуждае от защита.

Размножаване

Най-лесно се размножава чрез разделяне на туфите и чрез дъщерни луковици, обикновено през март. Възможно е и сеене на семена през юни и юли, но по този начин растенията се развиват по-бавно. На подходящо място кокичето се засява и само.