Алиум (декоративен лук) с кълбовидно лилаво съцветие върху права дръжка

Снимка: helen1688, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Alex Abair, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Alex Abair, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Jared Shorma, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Jared Shorma, CC BY 4.0, iNaturalist

Снимка: Milan Chytrý, CC BY 4.0, iNaturalist

Луковични цветя Многогодишни цветя Билки

Алиум

Allium · Amaryllidaceae

Известно още като: декоративен лук, лук

Алиум (наричан още декоративен лук, на латински Allium) е луковично многогодишно растение, което през април–юни издига кълбовидни съцветия над туфа листа. Отглежда се лесно, а в нашия климат със знойно сухо лято и меки зими презимува на открито.

Светлина: Пълно слънце, Слънце до полусянка
Поливане: Умерени
Влажност: Ниска
Температура: 10–24 °C, мин. -25 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 0,2–1,5 m

Видове и сортове

Левурда

Allium ursinum

Сянка
Умерени

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПресажданеПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежБеритбаПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Какво представлява алиумът

Родът Allium е от семейство Amaryllidaceae и обхваща много видове с различна височина, от около 15 до 150 cm. Растението образува туфа и има истински луковици, понякога събрани на групи. Растежът му е умерен.

Листата са предимно линейни, плоски или кухи, а около цъфтежа често изсъхват от върховете. При някои видове са широки. Растението мирише на лук или чесън.

Цветовете са дребни, звездовидни, камбановидни или чашковидни, събрани в кълбовидно съцветие върху голо стъбло. Траят дълго и често са ароматни. Срещат се в бяло, жълто, розово, лилаво, червено и синьо. След цъфтежа се образуват кутийки с дребни кръгли черни семена.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Алиумът расте най-добре на пълно слънце или на лека сянка. Подходящ е за алпинеуми, за саксии и за балкона. Привлича пчели и пеперуди, а елените обикновено го подминават. Цветовете са подходящи и за рязане.

Поливане

По-често поливане е нужно през март, април и май, когато растението е във вегетация и цъфти. През юли, август и септември то е в период на покой и листата му изсъхват.

Почва и пресаждане

Подхожда му плодородна, рохкава и добре дренирана почва, богата на органични вещества: глинеста, песъчлива или хумусна. Застоялата вода е нежелана. Луковиците в саксии се пресаждат през октомври и ноември.

Торене

Растението се подхранва през февруари и март, преди да тръгне в растеж.

Подрязване

През юни и юли, след цъфтежа, отрежете увехналите листа. Ако не искате растението да се самосява, отстранявайте прецъфтелите съцветия.

Засаждане

Луковиците се садят през октомври и ноември, на дълбочина около три пъти височината им. Дъщерните луковички могат да се отделят и напролет. Семената също се сеят през октомври и ноември.

Зимуване

Студоустойчивите видове остават в земята. Видовете, които не понасят студ, се изкопават и се съхраняват през зимата. Родът понася до около -25 °C, а типичният зимен минимум тук е около -6 °C.

Размножаване

Алиумът се размножава чрез делене, дъщерни луковички, семена или луковички по съцветията (булбили). Най-подходящо време е октомври–ноември.

Възможни проблеми

Някои видове, например A. triquetrum и A. ursinum, могат да се разраснат като плевел в градината. Преди да изберете вид, проверете как се държи. Самосяването се ограничава с навременно отстраняване на прецъфтелите съцветия.

Беритба и употреба

Беритбата е през май, юни и юли. Ядат се луковиците, листата и цветовете. Много видове се използват като лук, чесън, праз, шнитлук или шалот. Декоративните видове често също са ядливи, но имат по-слаб вкус.