Лале
Tulipa · Liliaceae
Известно още като: лалета, луковици лалета
Лалето (Tulipa) е луковично растение, което цъфти през март и април и се връща всяка пролет. Отглежда се лесно, стига да има слънце и добре дренирана почва. Най-големият враг на луковиците е прекомерната влага.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Ниска
- Температура
- 5–18 °C, мин. -30 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 10–70 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда лалето
Лалето е изправено луковично растение с няколко прегръщащи стъблото листа и единично цветоносно стъбло. Расте на височина от около 10 до 70 см, в зависимост от сорта. Листата са восъчни, лентовидни до ланцетни, често синкавозелени и понякога вълнисти.
Цветовете са обикновено единични, чашковидни, паницовидни или звездовидни, с шест листчета. В основата често имат тъмно петно. Цветовете са червени, оранжеви, розови, жълти, бели, лилави, кремави, почти черни или пъстри. Луковицата е обвита в люспи, обикновено с диаметър до около 5 см, и има влакнести корени. Плодът е триръбеста кожеста кутийка с много плоски семена.
Родът е разпространен от Южна Европа и Северна Африка през Близкия изток до Централна Азия. Естествените му местообитания са степи и планински райони с умерен климат.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Лалетата обичат пълно слънце, поне 6 часа дневно. Подходящи са за цветни лехи, алпинеуми и за саксии на балкона. Привличат опрашители.
Поливане
През вегетацията почвата се държи умерено влажна. Поливането се засилва през февруари и март, когато растенията растат активно. През лятото луковиците почиват на сухо, приблизително от юни до септември. Мократа почва води до гниене на луковиците.
Почва
Най-подходяща е плодородна, богата на органика и добре дренирана почва, например песъчливо-глинеста с хумус. Свободният отток на водата е по-важен от всичко друго.
Торене
Подхранването е уместно през февруари и март, когато растението тръгва в растеж.
Засаждане
Луковиците се засаждат през есента, в България ноември и декември. Заравят се на дълбочина около три пъти височината на самата луковица.
Подрязване след цъфтеж
Прецъфтелите цветоноси се отстраняват, но листата се оставят, докато пожълтеят. Това е около май. Така луковицата натрупва сили за следващата година.
Зимуване и лятна жега
Лалетата зимуват в земята и имат нужда от студена зима. Топлото лято отслабва луковиците, затова в региони с горещо и сухо лято те често цъфтят по-слабо с годините.
Размножаване
Лалетата се размножават с дъщерни луковици и със семена. Луковиците се вадят и разделят през юни и юли, след като листата изсъхнат.
Проблеми
Луковици, които гният, обикновено са знак за влажна и лошо дренирана почва. Засаждайте на място със свободен отток.
Слаби цветове в по-късните години се дължат на изтощена луковица и лятна жега. Хибридните луковици се подменят всяка година или се изкопават и се съхраняват сухи.
Сред болестите са сивото гниене (ботритис, т.нар. огън по лалето), гниене на луковицата и вирусът, който пъстри цветовете.
Рязан цвят
Лалетата са подходящи за рязан цвят. Цъфтят през март и април, тогава се и режат.
Безопасност
Токсично за котки и кучета- Котки
- Токсично
- Кучета
- Токсично
- Коне
- Токсично
Лалето е токсично за котки, кучета и коне и слабо токсично за хора. Отровна е луковицата, която съдържа тулипалин A и тулипалин B. Симптомите са повръщане, диария, слюноотделяне и отпадналост, а при контакт с кожата може да се появи дерматит. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox

















































































