Иглика

Primula · Primulaceae

Известно още като: иглики, примула

Игликата (Primula, наричана още примула) е многогодишно цветно растение, което разцъфва рано, когато повечето градини още са оскъдни. Образува туфи от приземни розетки, а над тях се издигат безлистни цветоносни стъбла. Родът е голям и видовете се различават, затова най-важното е да ѝ осигурите влажна почва и полусянка.

Светлина: Полусянка, Сянка
Поливане: Умерени
Влажност: Умерена
Температура: 8–18 °C, мин. -20 °C
Трудност: Непретенциозно
Височина: 10–45 cm

Грижа през годината

Календар за Средиземноморски климат.

СеитбаЗасаждане на откритоПресажданеПодрязванеРазмножаванеТоренеПовече водаЦъфтежПериод на покой

Кога се правиПериод на покойТекущ месец

Как изглежда игликата

Игликата е многогодишно растение с розетков растеж и умерено бързо развитие. Образува гъсти туфи от приземни листа. Те са продълговато-лопатовидни до обратнояйцевидни, светло- до тъмнозелени, а при някои видове са напудрени с восъчен бял налеп. Дръжките са къси и често крилати.

Цветовете са с пет назъбени дяла и често с контрастно по цвят око. Стоят единично или в чадърчета, гроздове и мутовки на прави безлистни дръжки. Цъфтежът е предимно напролет, а в нашия климат при по-меки зими може да започне още през януари и да продължи до април. Цветовете са червени, розови, лилави, сини, бели или жълти и понякога ухаят. След цъфтежа се образуват малки овални до заоблени кутийки, които се отварят отгоре и пускат семената.

Родът е разпространен в умерения пояс на Северното полукълбо, а почти половината от видовете идват от Хималаите. Природните им местообитания са алпийски склонове, планински ливади, влажни поляни и блатисти места.

Отглеждане и грижа

Светлина и място

Игликата предпочита разсеяна светлина или полусянка. Повече слънце понася само там, където летата са хладни, а почвата остава влажна. При нашите горещи и сухи лета изберете засенчено място, например под дървета или от северната страна на сграда.

Тя е подходяща и за алпинеум, където се чувства добре между камъните.

Поливане

Почвата трябва да е равномерно влажна, но не подгизнала, особено напролет и в топло време. Поливайте повече от февруари до май, когато растението цъфти и расте активно. През юли и август игликата е в покой, затова тогава не прекалявайте с водата, за да не изгният корените и короната.

Почва и пресаждане

Подхожда ѝ влажна, добре дренирана почва, богата на органична материя: хумусна или песъчливо-глинеста. Застоялата вода е основен риск.

Туфите се пресаждат или разделят след цъфтежа, на всеки 2–3 години. В нашия климат това е през май или юни.

Подхранване

Подхранвайте през февруари и март, когато растението тръгва в растеж и формира цветове.

Резитба

Подрязването се прави през април и май, след цъфтежа. Махат се прецъфтелите дръжки и повредените листа.

Засаждане и сеитба

Семената се сеят през септември и октомври. Готовите разсади се засаждат на постоянното място през октомври и ноември. Туфите са компактни, така че засаждайте на разстояние, което оставя място за разрастване.

Зимуване

Игликата е студоустойчива и зимува на открито. Най-ниската издържана температура е около −20 °C, а типичната ни зимна минимална е около −6 °C, така че специална защита обикновено не е нужна.

Размножаване

Най-лесният начин е делене на туфите през май и юни, заедно с пресаждането. Игликата се размножава и със семена, които се сеят през есента.

Вредители и болести

Най-често я нападат охлюви и голи охлюви, хоботници, листни въшки и паяжинообразуващи акари. От болестите се срещат сива плесен, листни петна, кореново и коренищно гниене, както и вирусни заболявания. Повечето проблеми се свързват със застояла влага, затова осигурете добър дренаж.