Чесън за садене
Allium sativum · Amaryllidaceae
Известно още като: чесън
Чесънът за садене (Allium sativum) е луковично многогодишно растение, което се отглежда лесно и зимува на открито. В нашия климат със сухо и горещо лято и мека зима скилидките се засаждат през есента, а луковиците се прибират през юни и юли.
- Светлина
- Пълно слънце
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 13–24 °C, мин. -30 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 0,3–1 m
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда чесънът
Чесънът е право луковично растение с розетка от дълги, плоски и тесни тревисти листа в наситено зелен цвят. Обикновено достига 30–100 см височина и 15–30 см ширина. Над листата се издига високо безлистно цветоносно стъбло.
През май и юни на него се появява кълбовидно съцветие от дребни шестлистни цветове в розово, бяло или лилаво, често примесени с луковички. Подземната луковица се състои от 10–20 скилидки и има влакнеста коренова система. Родината на растението е Централна Азия, с диви корени около Иран и подножията на Хималаите. Днес е широко натурализирано, включително в Средиземноморска Европа. Цветовете се посещават от пеперуди, молци и други насекоми.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Чесънът изисква пълно слънце, поне 6 часа пряка светлина на ден. Отглежда се лесно и в градината, и в саксия или сандъче на балкон. Издържа студове до около -30 °C, така че типичните ни зимни минимуми от около -6 °C не са проблем.
Поливане
Поливането е умерено. Докато растението расте, поливайте редовно, а през април и май, когато нуждата от вода е по-голяма, малко по-често. Преди прибиране ограничете водата: във влажна почва луковиците загниват. През август и септември растението е в период на покой.
Почва
Подхожда рохкава, плодородна и богата на хумус почва с добър дренаж, която е влажна, но не задържа вода. Подходяща е глинеста, хумусна или песъчлива смес с pH между 6 и 8. Мулчът ограничава плевелите.
Подхранване
Подхранвайте през март и април, когато растението се събужда и започва активен растеж.
Подрязване
През май, когато се показва цветоносното стъбло, го отстранете. Така растението насочва силите си към по-едри луковици. Стъблата са и ядливи.
Засаждане
Засажда се през октомври, ноември и декември, около шест седмици преди почвата да замръзне. Разделете главичките на скилидки и ги засадете с острия край нагоре, на дълбочина 5–8 см и на разстояние около 15–20 см един от друг (приблизително 18 см). Не ги струпвайте твърде гъсто, защото иначе луковиците остават дребни.
Зимуване
Скилидките, засадени през есента, зимуват направо в почвата. В по-студени райони е добре да се покрият с мулч.
Размножаване
Размножава се чрез разделяне на луковицата на скилидки, чрез луковички от съцветието и чрез семена. При културните сортове семена се връзват рядко. Подходящото време за размножаване е октомври–декември.
Проблеми и вредители
Сред вредителите са луковият акар, луковият трипс и празовият молец. Болестите са гниене на луковиците, бяло гниене и ръжда.
Ако луковиците гният, причината обикновено е преовлажнена почва: подобрете дренажа и намалете поливането преди прибиране. Ако луковиците са дребни, вероятно стъблото е оставено или скилидките са засадени твърде гъсто: премахвайте стъблата и спазвайте разстоянията.
Прибиране и използване
Прибира се през юни и юли. Прибраните луковици се оставят да се изсушат (да отлежат) преди съхранение. Ядат се луковицата, скилидките, листата и стъблата. Скилидките се използват сурови или готвени като лютива подправка. Чесънът традиционно се използва като народно средство от хиляди години.
Безопасност
Токсично за котки и кучета- Котки
- Токсично
- Кучета
- Токсично
- Коне
- Токсично
Чесънът е токсичен за котки, кучета и коне. За хора не е отбелязан като токсичен. Токсични части са луковицата и листата, а действащите вещества са N-пропил дисулфид и диалил дисулфид. При животните признаците включват повръщане, хемолитична анемия (с телца на Хайнц), кръв в урината, слабост, ускорен пулс и задъхване. Това е само информация, а не ветеринарен или медицински съвет. При съмнение се обърнете към ветеринар или лекар.
Източник: ASPCA Toxic and Non-Toxic Plants, North Carolina Extension Gardener Plant Toolbox






















































































