Жълт нарцис
Narcissus pseudonarcissus · Amaryllidaceae
Жълтият нарцис е луковично многогодишно растение, което се връща всяка година и цъфти още в края на зимата. Расте лесно на слънце или в лека полусянка и издържа на студ. Най-важното е почвата да е добре дренирана и листата да се оставят да изсъхнат сами.
- Светлина
- Пълно слънце, Полусянка
- Поливане
- Умерени
- Влажност
- Умерена
- Температура
- 8–18 °C, мин. -30 °C
- Трудност
- Непретенциозно
- Височина
- 20–45 cm
Грижа през годината
Календар за Средиземноморски климат.
Как изглежда жълтият нарцис
Жълтият нарцис (Narcissus pseudonarcissus), познат и просто като нарцис, е луковичен многогодишник от семейство Амарилисови. В природата расте в Западна Европа, от Испания и Португалия на изток до Германия и на север до Англия и Уелс, по гори, ливади и скалисти места. Широко е натурализиран и в други краища.
Образува туфи, обикновено високи 20–45 см и широки 10–30 см. Листата са прави, лентовидни, сивкавозелени и по-тесни от 2,5 см. Цветовете са единични, ароматни, увиснали или хоризонтални, до около 10 см в диаметър, с бледожълти околоцветни листчета и по-тъмна тръбеста коронка, поне толкова дълга, колкото тях. Цъфти през февруари и март, а след цъфтежа надземната част изсъхва. Расте бавно.
Градинските сортове могат да избягат от градините, да се натурализират и да се кръстосат с диви популации.
Отглеждане и грижа
Светлина и място
Най-добре се чувства на пълно слънце през пролетта, но понася и полусянка, например под листопадни дървета. Прекалената сянка е една от причините да има листа, но без цветове.
Подходящ е и за съдове, и за балкон. В градината го садете на групи, там се разраства в туфи и става добър за натурализиране.
Поливане и влажност
Докато расте и цъфти, нарцисът иска влага. Поливайте по-често от януари до април. През летния покой, от юни до септември, му трябва малко вода.
Мократа почва е най-големият враг: луковиците омекват и загниват. Влажността на въздуха е без особено значение, умерената му е достатъчна. Към засушаване е средно толерантен.
Почва и разделяне на туфите
Подхожда му влажна, но добре дренирана почва, богата на органика: сгурия, хумусна или дори по-тежка глинеста, стига водата да не заседява. Подходящото pH е приблизително между 5,5 и 7,5. Костно брашно или суперфосфат в дупката при засаждане помагат.
Когато туфата се претъпка, изкопайте и разделете луковиците, след като листата са изсъхнали. По календара това е юни–юли.
Подхранване
Добавете костно брашно при засаждането или дайте калиев тор след цъфтежа. Като месец за подхранване се води февруари.
Резитба и почистване
Отрязвайте прецъфтелите цветове. Листата режете едва когато са изсъхнали напълно сами, обикновено през април–май. Ако ги отрежете рано, луковицата не натрупва сили и догодина може да няма цветове.
Засаждане
Засаждайте през октомври и ноември, на групи, на дълбочина около 10–12 см. Целта е луковиците да влязат в земята около шест седмици преди първата слана. Изберете място с влажна, но добре дренирана почва.
Зимуване
Нарцисът е напълно студоустойчив и при мекия ни климат зимува навън. Луковиците дори се нуждаят от зимния студ, за да цъфтят.
Размножаване
Най-лесно става чрез детки и разделяне на туфите, като календарът сочи юни–юли. Може и със семена, но разсадът цъфти чак след 5–7 години.
Проблеми
Вредители: охлюви и голи охлюви, луковични акари и нарцисова луковична муха. Болести: гниене на луковицата, гниене при основата и нарцисов огън.
Листа без цветове: причината обикновено е прекалено ранно изрязване на листата, сянка или претъпкана туфа. Оставяйте листата да пожълтеят и разделяйте туфите.
Меки, гниещи луковици: идват от преовлажнена почва. Садете в добре дренирана почва.
Употреба
Нарцисът е подходящ за отрязан цвят и се реже през февруари–март. Рано напролет дава нектар за пчелите. Елени и зайци го отбягват, защото е отровен.
Не е ядлив. Луковиците могат да се объркат с лук и са отровни.






















































































